Читать «Ранни творби (Ранни творби)» онлайн - страница 11

Един ден Тристан среща рицаря Тристан Джуджето, който всъщност търси именно него — Тристан Влюбения. Джуджето се нуждае спешно от помощ, която само Тристан може да му окаже, защото знае какво е да обичаш, а и в боя е непобедим. Любимата на Джуджето е отвлечена от един великан и шестимата му братя. Тристан се сражава с похитителите и ги убива, но отново бива ранен. И отново с отровно оръжие. Последиците вече са известни: Тристан ляга тежко болен и знае, че Изолда Русокосата единствена може да го спаси. Праща Каердин в Англия да я доведе със заръката на връщане Каердин да вдигне бяло платно, ако води кралицата, или черно, ако тя не е на кораба. Спотаена в съседната стая, Изолда Белоръката чува всичко. Едва сега тя разбира странната въздържаност на своя съпруг. Любовта й отстъпва място на омраза и на желание да отмъсти за поруганата си чест. В уречения срок Каердин се връща от Англия. Води със себе си Изолда Русокосата и е вдигнал бяло платно. Тристан няма сили да стане от леглото си и пита Белоръката за цвета на платното на приближаващия кораб. „Черно“, отвръща Изолда Белоръката. Загубил последна надежда за спасение, Тристан издъхва на часа, прошепвайки три пъти името на своята любима. На брега Русокосата научава тъжната вест, влиза при своя безжизнен любим и издъхва безмълвно до него. Погребват влюбените в общ гроб или в съседни гробове, от които израстват храсти. Клоните им се преплитат така, че никой не може да ги раздели.

Интерпретационни перспективи

Ще се опитам да очертая няколко насоки за тълкуване на мита за Тристан и Изолда като литературен факт и като философия на любовта. На тяхна основа са възможни и бъдещи конкретни интерпретации.

Първите творби за Тристан и Изолда носят белезите на вече архаичната келтска култура. Но в средновековната парадигма новото никога не се утвърждава като скъсване със старото. Напротив, традицията се възхвалява, преувеличава, макар в действителност и да бива подмолно подкопавана. Така новата литература на ХІІ век — романът — вгражда в себе си, а донякъде ги и претопява, старите легенди, придава им ново звучене, нов смисъл тъкмо по логиката на романното конструиране на света. За него съдим по символизма на персонажите, ситуациите и конфликтните линии.

Основен генератор на конфликти е триъгълникът Марк-Изолда-Тристан. Всеки от тримата протагонисти въплъщава повече от една фундаментална ценност. Марк е крал на Корнуел, съпруг на Изолда и вуйчо на Тристан. Във феодалния контекст той олицетворява закона във всичките му разновидности — на Божието правосъдие, на феодалното право, на семейния морал. И тъкмо в лицето на Марк върховенството на закона бива потъпкано от любовната връзка на Тристан и Изолда.

Ала Тристан и Изолда не са бунтари. Те не оспорват съществуващия ред. Не казват нито дума против Бога, срещу краля или срещу правосъдието. Видимо приемат моралните норми. Възпроизвеждат ги в своето политически коректно говорене. А то всъщност е част от комедиите, които разиграват, за да прикриват истинските си чувства. Тристан и Изолда не са обаче просто лъжци. Тяхното раздвоение между официалните норми и асоциалната любовна страст илюстрира главния конфликт в мита — противопоставянето между любовта и брака.