Читать «Състезанието» онлайн - страница 34

— Като приключа с тази задача, ще си купя и аз такъв.

— Завиждам ти — каза Арчи. — С удоволствие бих се пробвал да полетя.

— Хайде. Ще се учим заедно.

— Не мога. Друго е, когато си женен.

— За какво говориш? Лилиан няма да има нищо против. Тя кара състезателни коли. Сигурно и тя ще иска самолет.

— Нещата се променят — сериозно каза Арчи.

— Какво искаш да кажеш?

Арчи се огледа и понижи тон.

— Не искахме да кажем на никого, докато не сме сигурни, че всичко е наред. Но няма да се залавям с опасно хоби, когато май ще имаме деца.

Айзък сграбчи Арчи под мишниците и го вдигна от земята.

— Великолепно! Поздравления, Арчи!

— Благодаря! Можеш да ме пуснеш…

Хората зяпаха учудени. Не се виждаше често как един висок мъж вдига друг висок мъж и го тръска като кученце.

Айзък Бел не беше на себе си от радост.

— Чакай Мариан да чуе! Толкова ще се радва за теб. Как ще го кръстите?

— Ще видим първо какво е.

— Може да си вземеш самолет, когато тръгне на училище. Дотогава летенето ще е още по-безопасно.

Още един самолет наближаваше пистата.

— А чий е този син „Фарман“?

Фарманът, също френски самолет, беше биплан с едно витло, обърнато към опашката. Изглеждаше изключително стабилен и се спускаше сякаш по вода.

— На сър Едисън Сидни Мартин.

— Може да победи. Спечелил е всички английски надпревари и лети с най-добрите самолети.

— Беден като църковна мишка, макар че е баронет — отбеляза Арчи, — но пък си има богата съпруга.

Арчибалд Ейнджъл Абът Четвърти, чиито предшественици бяха сред първите управници на Ню Амстердам, познаваше също толкова добре немската, френската и британската аристокрация, колкото и богатите нюйоркчани, благодарение на дългия си меден месец в Европа — одобрен официално от Джоузеф Ван Дорн, в замяна на информация за възможни клонове на агенцията отвъд океана. Той продължи:

— Бащата на жена му е богат лекар от Кънектикът. Тя му купува самолетите и се грижи за него. Той е много стеснителен. А като говорим за богати благодетели, ето го и момчето на чичо Сам — лейтенант Чет Бас. Управлява райта на Сигналния корпус на армията.

— Познавам Чет от училище. Когато отвори уста за бъдещето на въздушните бомбардировки, ще трябва да го застреляш, за да му я затвориш. Но, ако трябва да съм честен, има право. С постоянните приказки за война в Европа, офицери от армията непрестанно кръстосват по авиационни събирания.

— Онзи червеният също ли е райт? — удиви се Бел, объркан от странната смесица прилики и разлики. — Не, не е възможно! — възкликна той, докато самолетът се приближаваше. — Витлото сочи напред. Това е биплан трактор.

— Това е шампионът на работническата класа. Летецът е Джо Мъд. Започнал е с райт, но се блъснал в един дъб. Някакви профсъюзни работници решили да си вдигнат реномето, купили отломките и сглобили това от тях. Наричат го „Американския освободител“.

— Кои профсъюзи?

— Зидаро-мазаческият и каменоделският се обединили с Братството на локомотивните огняри. Хубава малка машина, предвид, че е скалъпена от каквото намерят. Уайтуей се опитва да им забрани да участват.