Читать «Състезанието» онлайн - страница 33

Арчи добре се беше възползвал от времето си тук. Успял бе да се сприятели с всички участници и организатори. Детективите му — дегизирани като механици, репортери, продавачи на хотдог и захаросани пуканки, както и „официалните“ — в костюми и бомбета, изглеждаха запознати с територията си и бяха постоянно нащрек. Но Арчи не можа да добави нищо ново към информацията за Джозефина и Марко Челере, а и това, което знаеше, не бе нищо повече от спекулация.

— Били ли са любовници?

Арчи сви рамене.

— Не мога да ти кажа. Малко се натъжава, когато спомена името му. Но всъщност голямата й страст е летателната машина.

— Дали не се натъжава от липсата на уменията му?

— Не знам. Самата тя е механик магьосник. Може сама да разглоби машината и да я сглоби, ако се наложи. Каза ми, че там, където ще лети, няма да има механици.

— С интерес очаквам да я видя. Къде е тя?

Арчи вдигна пръст към небето.

— Там.

Двамата огледаха синевата. В небето маневрираха десетина самолета.

— Вероятно Уайтуей е боядисал машината й в жълто.

— Да. Като тази палатка е.

— Не я виждам.

— Тя не е с останалите. Лети сама.

— Откога я няма?

Арчи извади часовника си.

— От час и десет минути — обяви, явно недоволен, че няма и следа от младата жена, чиито живот и безопасност му бяха поверени.

Бел каза:

— Как, за бога, да я наблюдаваме, ако не я виждаме?

— Ако можеше да стане моето — отвърна Арчи, — щях да летя с нея. Но е против правилата. Ако състезателят има спътник, го дисквалифицират. Онзи Уейнър обясни, че няма да е честно спрямо останалите, защото спътникът може да помага.

— Трябва да измислим по-добър начин да я наглеждаме — отбеляза Бел. — Когато започне състезанието, за Фрост ще е още по-просто да я причака някъде по маршрута.

— Мисля да разпределя хора на покрива на поддържащия вагон с бинокли и пушки.

Бел поклати глава.

— Виждаш ли всички вагони в парка? Като нищо ще попаднеш в задръстване.

— Мислех и за няколко автомобилисти, които да се движат напред.

— Това ще помогне. Две коли, ако намеря кой да ги кара. Господин Ван Дорн вече се оплаква, че съм взел всички кадри на агенцията. Кой е на онзи самолет, зеления?

— Били Томас, автомобилният състезател. Наеха го Вандербилтови. Лети с „Къртис“. От синдиката Вандербилт купиха три, за да си избере най-бързия. По шест хиляди единия. Наистина искат да спечелят. Ето и французина Рене Шевалие.

— Шевалие, който управляваше онази машина през Ламанша.

Елегантният моноплан „Блерио“ вече бе хванал окото на Бел. Машината изглеждаше лека като водно конче. Крилата и вертикалните стабилизатори бяха свързани от четири надлъжника, фиксирани с напречници и кабелно обтягане. Шевалие седеше зад крилото, отчасти предпазен от нещо като кабинка, която го скриваше почти до гърдите. Включваше и изключваше ротативния си двигател „Гном“, за да забави, докато се приземява.