Читать «Състезанието» онлайн - страница 16

— С удоволствие бих направил Джозефина вдовица — изръмжа Ван Дорн. — Това е най-малкото, което заслужава Хари Фрост. Но първо трябва да го заловим.

— Може ли да ти препоръчам да сложиш Арчи Абът за охрана на Джозефина? Няма по-щастливо женен детектив в цяла Америка.

— Би бил пълен глупак, ако не беше толкова щастлив — отвърна Ван Дорн. — Жена му е хем красавица, хем богата. Понякога се чудя защо изобщо работи за мен.

— Арчи е първокласен детектив. Защо да спира да работи това, което прави толкова добре?

— Добре, ще му възложа да води екипа.

Бел каза:

— Предполагам, че ще назначиш детективи, а не момчета от „Охранителни услуги“.

„Охранителни услуги“ беше клон от бизнеса на агенцията. Те предлагаха първокласни хотелски детективи, бодигардове, придружители и нощни пазачи. Но малцина от ОУ имаха духа, енергията, инициативността и уменията, за да се издигнат до същински детективи.

— Ще назнача толкова детективи, колкото мога — отвърна шефът. — Но нямам армия от детективи за подобна работа — не и докато разпращам много от най-добрите ни хора в чужбина, за да организират презокеанските ни клонове.

— В този случай ти препоръчвам да потърсиш детективи, които са работили като механици.

— Чудесно! Така ще могат да стоят близо до нея и да работят по летящата й машина…

— И ще можеш да ме пуснеш по петите на Фрост.

Ван Дорн не пропусна остротата в тона на Бел. Погледна го изпитателно. В профил, докато Бел маневрираше по улицата, острият му нос и стиснатата челюст изглеждаха като изсечени от стомана.

— Можеш ли да подходиш трезво?

— Разбира се!

— Последния път той те надви, Айзък?

Бел се усмихна студено.

— Надви мнозина по-опитни от мен. Включително и теб, Джо.

— Обещай да не забравяш това и ще ти дам задачата.

Бел пусна скоростния лост и посегна през резервоара на локомобила, за да сложи длан върху тази на шефа си.

— Имаш думата ми!

3.

— Нападна ме мечка — каза шерифът на Норт Ривър Джон Ходж, докато погледът на Айзък Бел обхождаше белязаното лице, безполезната му ръка и дървения му крак. — Бях водач, разхождах туристи за лов и риболов. След като се случи това с мечката, вече ставах само за полицейска работа.

— А мечката как се отърва? — попита Бел.

Шерифът се усмихна.

— Нощем през зимата се топля под кожата й. Радвам се, че попитахте — повечето хора дори не ме гледат в лицето. Добре дошли в Норт Кънтри, господин Бел. Какво мога да направя за вас?

— Според вас защо не открихте тялото на Марко Челере?

— По същата причина, поради която не откриваме никое тяло в клисурата. Пътят до долу е дълъг, реката е бърза и дълбока, а гладните животни са много — и във водата, и извън нея. Ако паднат в Норт, брой ги изчезнали завинаги.

— Изненадахте ли се, когато чухте, че Хари Фрост е застрелял Челере?

— Изненадах се.

— Защо? Знам, че и тук Фрост е бил познат с агресивния си нрав и то много преди да го затворят за убийството на шофьора му.

— Същата сутрин, когато икономът на госпожа Фрост съобщи за стрелбата, господин Фрост вече беше подал оплакване, че са откраднали пушката му.