Читать «Състезанието» онлайн - страница 13

— Де да беше луд — рече Ван Дорн.

— Какво искате да кажете?

— Хари Фрост е най-опасният престъпник на свобода, когото познавам.

— Не! — възрази Уайтуей. — Хари Фрост беше първокласен бизнесмен, преди да изгуби ума си.

Айзък Бел изгледа студено вестникарския магнат.

— Може би не си наясно как започна бизнеса си господин Фрост.

— Наясно съм с успеха му. Когато поех вестниците от баща си, Фрост беше най-големият вестникарски дистрибутор в страната. Когато се пенсионира — само на тридесет и пет, нека ви обърна внимание на това — той контролираше всяка будка на всяка гара в тази страна. Колкото и жесток да е бил с Джозефина, Фрост изгради континенталната си верига невероятно успешно. Честно казано, бих му се възхищавал като на бизнесмен, ако не се бе опитал да убие съпругата си.

— По-скоро бих се възхищавал на вълк с бяс — контрира го мрачно Айзък Бел. — Хари Фрост е безжалостен тиранин. Изгради „континенталната си верига“, както я наричаш, като уби всичките си конкуренти.

— Продължавам да твърдя, че беше чудесен бизнесмен, преди да се побърка. Вместо да живее от натрупаното си богатство, когато се пенсионира, той инвестира в стомана, железопътни линии и зърнените закуски „Постум“. С богатство като неговото би се гордял дори Дж. П. Моргън.

Бузите на Джоузеф ван Дорн така пламнаха, че внезапно станаха почервени от мустаците му. В острия му отговор обичайно слабата ирландска напевност в гласа му избуя в акцент като на дъблински морски капитан:

— Дж. П. Моргън е бил обвиняван в много неща, сър, и дори всички да бяха верни, нямаше да се гордее с богатството на Хари Фрост. Фрост притежава управленческите умения на генерал Грант, силата на мечка гризли и скрупулите на Нечестивия.

Айзък Бел го каза просто:

— Знаем как работи Фрост. Агенция „Ван Дорн“ се сблъска с него преди десетина години.

— Айзък, преди десет години си бил в гимназията.

— Не беше тъй — намеси се Ван Дорн. — Айзък тъкмо се беше записал като помощник в агенцията и ужасната истина е, че Фрост надви и двама ни. Когато пушекът се разнесе, той контролираше всяка будка в радиус от осемстотин километра от Чикаго, а тези от клиентите ни, които не бяха фалирали, бяха мъртви. Той постави кървавите основи на империята си под носовете ни и после се разпростря на изток и запад. Той е олицетворение на коварството. Не успяхме да изградим нито едно достатъчно добро обвинение срещу него.

Уайтуей видя възможност да спазари услугите на Ван Дорн и Бел за по-малко пари.

— Да не би да съм се предоверил на прочутото ви мото? „Никога не се предаваме. Никога.“ Дали да не потърся някой по-добър?

Айзък Бел и Джоузеф ван Дорн се изправиха и нахлупиха шапките си.

— Приятен ден, сър — каза Ван Дорн. — Надпреварата ви ще покрие целия континент, тъй че ви препоръчвам да потърсите друга агенция с обхват като моята.

— Чакайте! Чакайте! Не прибързвайте така. Аз просто…