Читать «Състезанието» онлайн - страница 12

На Айзък Бел му дожаля за художниците, които изглеждаха готови да се хвърлят през прозореца, и се намеси:

— Защо не я накарате да изглежда като нечия любима?

— Сетих се! — провикна се Уайтуей. Разпери ръце и впери изцъклени очи в тавана, сякаш виждаше през него, чак до слънцето. — „Летящата любима на Америка.“

Художниците се опулиха. Внимателно погледнаха писачите, редакторите и мениджърите, а те на свой ред погледнаха Уайтуей.

— Какво мислите за това, а? — попита предизвикателно Уайтуей.

Бел тихо се обърна към Ван Дорн с думите:

— Виждал съм по-спокойни хора насред престрелки.

Ван Дорн отвърна:

— Не се тревожи, ще пишем идеята ти на сметката му.

Един дързък възрастен редактор, почти пенсионер, най-сетне се обади:

— Много добре, сър. Много, много добре!

Уайтуей засия.

— „Летящата любима на Америка“! — извика отговорният редактор и останалите подеха възгласа.

— Нарисувайте го! Сложете я на самолет. Направете я хубава — не, прекрасна!

Детективите се усмихнаха скрито. На Айзък Бел и Джоузеф ван Дорн им се струваше, че Уайтуей изпитва нещо повече от гордост към своята участничка.

Щом се върнаха в кабинета лицето на издателя доби угрижен вид.

— Предполагам, че може да отгатнете какво искам от вас.

— Можем — отговори Ван Дорн. — Но ще е по-добре да го чуем от вас.

— Преди това — прекъсна ги Бел, обръщайки се към единствения член на групичката патета, следващи Уайтуей, останал в кабинета и седнал на един стол в далечния ъгъл, — може ли да попитам кой сте вие, господине?

Мъжът бе облечен с кафяв костюм и жилетка, под която се подаваше твърда, висока яка и папийонка. Косата му бе зализана като лъскав шлем. Когато Бел му зададе въпроса, мъжът замига. Уайтуей отговори вместо него.

— Това е Уейнър от счетоводство. Той е упълномощен от Американското аеронавтско общество да бди за правилата на надпреварата. ААО официално ще дадат одобрението си за нея. Ще го виждате често. Уейнър ще следи времето на всеки състезател и ще разрешава разногласия. Преценката му е окончателна. Дори аз нямам право да я променям.

— И сте сигурен, че може да присъства на този разговор?

— Аз му плащам и му осигурявам дома, в който живее семейството му.

— Тогава ще говорим открито — рече Ван Дорн. — Добре дошъл, господин Уейнър. Ще чуем защо господин Уайтуей иска да ангажира агенцията ми.

— Закрила — каза Уайтуей. — Искам да пазите Джозефина от съпруга й. Преди Хари Фрост да стреля по нея, е убил Марко Челере, изобретателят на самолетите й, в пристъп на бясна ревност. Свирепият луд бяга от закона и се боя, че я следи. Тя е единственият свидетел на престъплението му.

— Мълви се за това убийство, да — рече Айзък Бел. — Но никой не е виждал трупа на Челере, а областният прокурор не е повдигнал обвинение.

— Намерете го тогава! — светкавично отвърна Уайтуей. — Обвиненията могат да се повдигнат всеки миг. Джозефина е видяла мъжа си да застрелва Челере. Защо, мислите, е побягнал Фрост? Ван Дорн, искам агенцията ви да разследва изчезването на Марко Челере и да намери доказателства за обвинение, с което онзи селски прокурор да затвори Хари Фрост завинаги. Или да го обеси… Направете каквото е нужно и по дяволите разходите! Направете всичко възможно, за да защитите момичето от онзи луд.