Читать «Беглецът» онлайн - страница 7

***

Мобилните телефони бяха строго забранени по време на хранене - ако някой възрастен забележеше телефон, веднага щеше да го конфискува. По средата на пица партито Тео осведоми господин Маунт, че трябва да отиде до тоалетната в коридора. Щом се озова там, Тео се заключи в една кабинка и звънна на Айк.

- Мислех, че си във Вашингтон - каза чичо му.

- Точно така. Айк, видях Пийт Дъфи в метрото. Сигурен съм, че е той.

- Смятах, че е в Камбоджа или някъде там.

- В момента не е. Тук е, във Вашингтон. Записал съм го на видео. Веднага ти го пускам по имейла. Виж го и ще ти звънна по-късно.

- Говориш сериозно, нали? - попита Айк и гласът му изведнъж прозвуча по-пискливо.

- Адски сериозно. Дочуване.

Тео бързо изпрати видеото на Айк, излезе от тоа­летната и се върна в залата.

След вечеря, когато се стъмни, всички осмоклас­ници се качиха в четирите автобуса и се запътиха към Мемориала на Линкълн. Там се струпаха край прочу­тата статуя на Линкълн, който седеше замислен, стис­нал ръкохватките на креслото си. Този човек усмихвал ли се е някога, зачуди се Тео. Прожекторите бяха насо­чени така, че по лицето на президента се образуваха сенки и статуята изглеждаше още по-величествена. С помощта на един парков охранител господин Бабкок, който явно беше голям почитател на Линкълн, поста­ви голям екран в основата на стълбите - петдесет и осем стъпала, да бъдем точни - и учениците се струпаха за бърза лекция. Слушаха в пълно мълчание, до­като господин Бабкок обобщаваше по-значимите съ­бития от живота на Линкълн - материал, който бяха минали и в училище. Докато говореше, господин Бабкок, който беше завладяващ оратор, показваше сним­ки на президента от различни етапи на живота му.

Учениците седяха на мраморните стъпала, но ни­кой не се въртеше, никой не шушукаше. Попиваха лекцията с огромен интерес. Тео отмести очи и погле­дът му попадна на Огледалното езеро непосредствено пред тях. Отвъд езерото, на около километър и поло­вина по-нататък, се извисяваше Паметникът на Джордж Уошинггьн, също идеално осветен. Още по-нататък, на края на Националната алея, беше Капитолият, чий­то купол блестеше в нощта. А когато Тео се обърна назад, се озова под погледа на президента Линкълн. Знаеше, че никога няма да забрави този миг.

Аплодираха господин Бабкок, когато приключи с лекцията. След това беше ред на госпожа Грийнуд, популярна афроамериканка, която преподаваше англий­ски на момичетата. Тя най-напред помоли всички да погледнат към Паметника на Джордж Уошинггьн и да се опитат да си представят Националната алея, пълна с близо четвърт милион души. Датата е 28 август 1963 г. и чернокожи от цяла Америка пристигат във Вашинг­тон с искания за справедливост и равенство. Пред­вожда ги млад баптистки свещеник от Атланта, който се казва д-р Мартин Лутър Кинг.