Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 204

— Можеш ли да ни приземиш някъде по-наблизо? — попита Телсин.

— Ако го направя, ще ни чуят, дори ако перките на „Вилг“ работят на ниска скорост — отвърна мъжът с маската. — Трябва да минем над онези хора долу, но ще се наложи да летя много високо.

Покварата да го вземе! Сестрата на Уакс беше увиснала, наполовина извън една от вратите на корабчето и гледаше надолу. Уейн едва успя да я различи в сумрака. Не беше предполагал, че Телсин ще се окаже от приключенски настроения тип хора — като се имаше предвид колко хладнокръвен и предпазлив беше Уакс през повечето време. Но ето я нея — увиснала навън с дрехи, плющящи на вятъра като знамето на някоя кръчма. Той кимна одобрително, свали колана, прикрепен към седалката, и отиде да види какво гледа тя.

Прескочи купчината им багаж, която вече се беше съборила, и подаде глава навън до Телсин. Долу видя дълга върволица хора, осветени от фенерите, които носеха. Напредваха бавно през снега, който явно им стигаше до кръста. Горките нещастници.

Уакс пристъпи до другата врата и погледна през далекогледа надолу. Уейн не успяваше да различи кой знае какво. Хвана се за рамката на вратата с една ръка, а с другата извади кутийката си с дъвка и я разклати. Оставаше му само едно топче. Проклятие. Е, поне по нея имаше предостатъчно пудра. Определено щеше да го разсъни.

— Виждаш ли го? — попита Телсин.

— Така мисля — отговори Уакс. — Почакай. Да, той е. Обзалагам се, че са тръгнали веднага, щом са разбрали какво се е случило в склада.

Спусна ръка към кобура на колана си и извади един от пистолетите. Даже беше кръстил проклетите неща, но Уейн така и не научи кой как се казва. Този беше от онези с дългото тръбовидно нещо отпред, което плюеше парченца метал по лошите.

— Дай на мен — настоя Телсин разпалено.

Ръката на Уейн застина на половината път към устата с топчето дъвка. Доста кръвожадна беше тази жена.

— Няма да улучиш оттук — отговори Уакс. — Не съм сигурен дали дори аз ще мога.

— Нека опитам — примоли се Телсин. — Не ми пука какво ще ми коства. Искам да го видя мъртъв. Друг ще заеме неговото място, но искам да видя него мъртъв.

Уакс се прицели надолу и застина така, а всички в кораба сякаш затаиха дъх. Най-накрая свали пистолета.

— Не — каза той. — Показанията ти в съда ще навредят на Котерията много повече от това да убиеш някого, само за да си отмъстиш. Пък и предпочитам да имам възможността да го подложа на разпит.

И той прибра пистолета в кобура. Уейн кимна. Надежден човек беше Уакс. Стабилен. Еднакъв, както през хубавите дни, така и през лошите. Уейн понечи да се оттегли по-назад към дъното на кораба, но докато се препъваше покрай седалките, някак си успя да се блъсне в Телсин и да ритне неволно една от торбите им през отвора на кораба.