Читать «Плажът» онлайн - страница 9

След това непознатият я помоли да наведе глава напред. Тя се подчини и той подсуши косата й. После я разреса, оформяйки букли с пръсти. Донесе шишенца и четчици от тоалетното шкафче под мивката.

Умело й сложи руж и червило и закри с фон дьо тен синината около лявото й око, като навлажни тънка четчица с език.

— Много съм добър в това, не се тревожи.

Той довърши работата си, протегна ръце, повдигна увитото й в кърпата тяло и я отнесе в друга стая.

Главата на Ким се люшна немощно назад, когато я положи върху леглото. Смътно усещаше, че я облича, но не му помогна, докато й слагаше бикините. Сетне завърза връзките на банския зад гърба й.

Моделът приличаше на „Витадини“, който носеше в края на снимките. Червен със сребристи нишки. Навярно бе промълвила Витадини, защото „Джеймс Бонд“ каза:

— Този е по-хубав. Лично го избрах, когато бях в Сен Тропе. Купих го специално за теб.

— Ти не ме познаваш. — Думите се изплъзнаха сами от устата й.

— Всички те познават, скъпа. Кимбърли Макданиълс. И името ти е красиво. — Той отметна косата й и завърза тънките презрамки отзад на шията. Оформи красива панделка и се извини, че — без да иска — я бе оскубал.

Ким искаше да му отговори, но забрави какво се канеше да каже. Не можеше да се движи. Едва успяваше да държи очите си отворени. Погледна в бледосивите му очи, които сякаш я галеха.

— Ослепителна — промълви непознатият. — Изглеждаш удивително красива за финалното си представление.

Тя се опита да каже: „Майната ти“, но думите й се сляха в една дълга, уморена въздишка:

— Майййй…

7.

В частна библиотека на другия край на света мъж на име Хорст седеше в кожено кресло и гледаше в големия екран с висока разделителна способност върху стената над камината.

— Харесват ми сините ръце — каза на приятеля си Ян, който въртеше чаша с кехлибарена течност и подрънкваше кубчетата лед. Хорст усили звука с дистанционното.

— Отлично хрумване — съгласи се Ян. — С банския костюм и тази кожа тя е типичната американска красавица. Сигурен ли си, че си запазил видеото?

— Разбира се. Гледай сега — покани го Хорст. — Наблюдавай как укротява звяра в себе си.

Ким лежеше по корем. Цялата беше овързана — ръцете й бяха извити зад гърба и пристегнати към свитите крака. Освен червения бански, тя носеше изрязани лъскави черни кожени обувки с дванадесетсантиметрови тънки токчета и червени подметки. Бяха Маркови, на Кристиан Лубутини, при това от най-стилните. Хорст си помисли, че приличат повече на играчки.

Ким се молеше на мъжа, чиято публика го познаваше само като „Анри“.

— Моля те, моля те, развържи ме — хлипаше момичето. — Ще изиграя ролята си. За теб ще бъде дори по-добре, а аз няма да кажа на никого.

— Истина е — засмя се Хорст. — На никого няма да каже.

Ян остави чашата си.

— Хорст, ако обичаш, върни малко — рече с явно нетърпение.

От екрана Ким отново изхлипа:

— Аз няма да кажа на никого.

— Това е добре, Ким. Нашата малка тайна, а?

Лицето на Анри бе променено от гумената маска, а гласът му — дигитално деформиран. Но представлението бе завладяващо и публиката го следеше със затаен дъх. Двамата мъже се наведоха напред в креслата си, за да видят как Анри галеше Ким, разтриваше гърба й и шепнеше ласкави думи, докато тя спря да плаче.