Читать «Плажът» онлайн - страница 10

И тогава, когато приличаше на заспала, той я възседна и уви около ръката си дългата й мокра руса коса.

Повдигна главата й и я дръпна рязко, така че гърбът на Ким се изви и от устните й се изтръгна вик на болка и ужас. Навярно бе видяла, че с дясната си ръка е взел назъбения нож.

— Ким — рече той, — скоро ще се събудиш. И дори някога да си спомниш това, ще ти се струва само като лош сън.

Красивата млада жена бе изненадващо притихнала, когато Анри направи първия дълбок разрез на тила. Пронизващата болка я измъкна рязко от вцепенението — клепачите й се отвориха и от изкривената й уста се изтръгна нечовешки вик. Нещастницата извиваше тялото си, докато той режеше мускулите й надлъжно и напречно, а после, когато Анри отряза главата на Ким с три ловки движения, викът секна, оставяйки да звучи само ехото.

Артериалната кръв бликна като гейзер. Пръскаше червени струи по жълтите стени и сатенените чаршафи. Обагри ръцете и слабините и на голия мъж, коленичил над мъртвото момиче.

Когато вдигна главата на Ким за косите и я разлюля бавно пред камерата, усмивката на Анри се виждаше отлично през гумената маска. Израз на безкрайно отчаяние бе запечатан завинаги върху красивото безжизнено лице.

Деформираният дигитален глас напомняше робот, но Хорст го намираше за изключително подходящ.

— Надявам се, че всички са щастливи — каза Анри.

Камерата се задържа върху лицето на Ким, а после — въпреки че публиката жадуваше за още — екранът стана черен.

Втора част

СРЕДНОЩЕН ПОЛЕТ

8.

Един мъж се бе изправил на ръба на скалистата дига край морето и се взираше в тъмната вода и розовеещите облаци, докато първите лъчи на зората огряваха източния бряг на Мауи.

Казваше се Анри. Разбира се, това не беше истинското му име, а просто името, което използваше в момента. Беше тридесет и няколко годишен, със средно дълга руса коса, светлосиви очи, висок метър и осемдесет и два на бос крак, както бе в момента. Ходилата му бяха заровени в пясъка.

Бялата ленена риза се спускаше свободно върху сивите му памучни панталони. Той наблюдаваше чайките и слушаше крясъците им, когато се стрелкаха към вълните.

Анри си помисли, че писъците на тези птици предвещават поредния идеален ден в рая. Но още преди да е започнал, идеалният ден бе отишъл по дяволите.

Той обърна гръб на океана и пъхна цифровия си бележник в джоба на панталоните. Закрачи по наклонената пътека към частното си бунгало, а вятърът изду широката му риза като платно.

Когато стигна, отвори стъклената врата, прекоси предната веранда и малкото коридорче с под от светло дърво и влезе в кухнята. Наля си чаша силно хавайско кафе, излезе пак на верандата, отпусна се в шезлонга до джакузито и се замисли.

Това място — хотел „Хана Бийч“ — беше на върха в списъка му с любими места: допускаха се само избрани посетители, беше приятно и уединено, нямаше телевизор и дори телефон.