Читать «Плажът» онлайн - страница 2

В онази петъчна вечер, двадесет и четири часа след изчезването на Ким, аз седях зад бюрото си, зает с дописването на поредната рутинна история с фатален край, когато редакторът ми Даниъл Арънстейн дойде при мен, каза „Дръж!“ и ми подхвърли билета за Мауи.

Тогава бях почти на четиридесет, уморен и преситен от криминални истории, но постоянно си повтарях, че постът ми във вестника може да ми предостави шанса да се докопам до някой случай или да ми подскаже блестяща идея, която за пореден път да преобърне живота ми. Самозалъгвах се, защото по този начин поддържах жива мъждукащата си надежда за по-добро бъдеще.

Най-странното беше, че когато „птиченцето кацна на рамото ми“, в началото аз така и не разбрах какво ме е споходило.

Билетът на Арънстейн до Хаваите ми даде възможност да направя отдавна бленувания пробив. Предвкусвах топли и екзотични хавайски нощи в петзвезден хотел; представях си барчета на брега на океана, пълни с полуголи момичета, надпреварващи се за вниманието ми — и всичко това за сметка на „Лос Анджелис Таймс“.

Грабнах самолетния билет и полетях към най-голямата история в кариерата ми.

Отвличането на Ким Макданиълс беше поредната гореща новина, която заемаше първите страници на вестниците. Когато се присъединих към шумната група репортери, обсаждаща полицейския кордон пред хотел „Уайли Принсес“, всички новинарски канали по света вече отразяваха събитията около трагедията.

Отначало и аз като всички журналисти смятах, че Ким най-вероятно си е пийнала повечко, била е отвлечена от неколцина лоши момчета, които са я изнасилили, убили и захвърлили някъде. Очертаваше се историята за изчезналата красавица да бъде водеща за около седмица или месец, докато някой известен фанатик или експерт от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ не заемеше отново първа страница.

Мотивиран от обичайната развръзка и високите разходи, които трябваше да оправдая, аз се втурнах право към черното сърце на жестокия и завладяващ криминален купон.

Озовах се в центъра на зловещи събития, но не по своя воля. Станах част от сценария на изключително безмилостен убиец психопат, също подвластен на собствените си грижливо подхранвани илюзии.

Книгата, която държите в ръцете си, е истинската история на едно невиждано досега чудовище, наричащо себе си Анри Беноа. Както ми каза самият Анри: Джак Изкормвача никога не си е и мечтал за такива убийства.

Прекарах последната година в усамотено селце, далеч от Холивуд, Лас Вегас или Мауи, където описвах живота на Анри. Постоянно имаше аварии в електрозахранването, така че се снабдих с пишеща машина.

Оказа се, че нямам нужда от „Гугъл“, защото това, което не бях записал на касета или хартия, беше запечатано завинаги в мозъка ми.

В „Плажът“ се разказва за убиец, достигнал невиждани досега висоти в „занаята“ си — убиец, какъвто светът никога досега не е познавал. Позволих си някои литературни волности, тъй като не бих могъл да зная какво са си мислили Анри или жертвите му в даден момент.