Читать «Плажът» онлайн - страница 6

Линията замлъкна.

Когато разговорът приключи, съзнанието й се замъгли. Сякаш мозъкът също изключи. После мислите й отново нахлуха, макар и в безпорядък. Имаше надежда в спокойния глас на непознатия. И тя се вкопчи в нея. Той се държеше… мило. Беше казал: Всичко ще бъде наред.

Колата зави рязко наляво и Ким се претърколи към едната страна на багажника. Краката й опряха до стената. В този миг осъзна, че все още стиска телефона!

Приближи го към лицето си. Едва различаваше цифрите на бледата светлина от екранчето, но успя да набере 911.

Изслуша трите позвънявания, после четвъртото, последвано от гласа на оператора: „911. От какво се нуждаете?“.

— Казвам се Ким Макданиълс. Бях…

— …не ви разбрах. Моля, кажете името си по-бавно.

Младата жена се претърколи напред, когато колата спря. Сетне вратата на шофьора се затръшна и тя чу превъртане в ключалката на багажника.

Ким стисна телефона. Страхуваше се, че прекалено високият глас на оператора ще я издаде, но повече се притесняваше, че ако затвори, ще изгуби GPS връзката си с полицията — най-добрия шанс за спасение.

Телефонните обаждания можеха да бъдат проследявани, нали?

— Бях отвлечена — процеди през зъби тя.

Мъжът се забави с отключването и през тези няколко секунди Ким отчаяно преразгледа плана си. Да кажем, че похитителят й искаше да прави секс с нея. Щеше да остане жива, но трябваше да бъде умна — да се сприятели с него, да запомни всичко, така че да може да помогне на полицията.

Капакът на багажника се отвори и лунната светлина обля краката й.

И планът на Ким да съблазни похитителя си излетя от главата й. Тя изпъна рязко крака и ритна силно към бедрата на мъжа. Той отскочи назад, избегна удара и преди тя да успее да види лицето му, изтръгна телефона от ръката й и я покри с одеялото.

Тогава… последва убождане в бедрото.

Ким чу гласа му, докато главата й се отпускаше безсилно назад и светлината изчезна.

— Безполезно е да се бориш с мен, Ким. Това не е заради теб и мен. Става дума за нещо много по-голямо, повярвай ми. Но всъщност защо ли трябва да ми вярваш?

5.

Ким дойде в съзнание.

Лежеше по гръб върху легло в светла стая с жълти стени. Ръцете й бяха вързани над главата, дългите й крака също бяха привързани към металната му рамка. Белият сатенен чаршаф, надиплен между тях, стигаше до брадичката й. Не можеше да бъде сто процента сигурна, но смяташе, че е гола.

Младата жена дръпна въжето, което стягаше ръцете й, а в съзнанието й се мярнаха ужасяващи картини на това, което предстоеше да се случи. Нямаха нищо общо с уверението на мъжа, че „всичко ще бъде наред“. Сетне чу някакво грухтене и квичене — странните звуци излизаха от гърлото й.

Не успя да разхлаби въжетата, затова повдигна с усилие глава и огледа стаята. Стори й се нереална, като декор от филм.

От дясната страна на леглото имаше два затворени прозореца. Закриваха ги прозрачни завеси. Под тях се виждаше маса, отрупана със запалени свещи в най-различни цветове и размери, както и хавайски цветя.