Читать «Повелителката на Авалон» онлайн - страница 36

— Не мога да кажа със сигурност коя и каква е господарката на Горския народ — каза Кайлеан. — Но тя веднъж ми помогна, когато бях на ръба на отчаянието. Мисля, че нейните поданици владеят познания, отдавна забравени от нас. Бих искала да привлека Древните сред нас, за да предадат своята мъдрост. Тя обеща да научи на много неща и осиновения ми син, Гауен.

— Тъкмо за него исках да говорим — поде отец Йосиф. — Той е сирак, нали?

— Така е — отвърна Кайлеан.

— Тогава, в името на Отца, който казва: „Нека малките деца дойдат при мен“, разреши да приема осиновения ти син и за свое дете. Той вече пожела да изучи нашите песнопения. Ако момичето иска, нека и тя бъде моя дъщеря и сестра на Гауен во Христе.

— Нима не те безпокои това, че и двамата се кланят на старите богове? — попита Кайлеан. Един от друидите бе извадил арфата си и започваше да свири. Гауен се бе изправил до него и наблюдаваше играта на отблясъците от огъня по струните.

— Нямам нищо против обета, който тя даде днес пред вас — въздъхна отец Йосиф, — въпреки че на брат Павел това не би се понравило. Той е най-нов сред нас и има чувството, че дори тук, на края на света, сме длъжни да покръстваме де когото сварим.

— Чувала съм го как говори — отвърна Кайлеан мрачно. — Нали той е този, който твърди, че ако дори един човек на този свят остане езичник, вие няма да сте изпълнили мисията си? Може би тогава аз на свой ред би трябвало да забраня на Гауен да има вземане-даване с вас? Не ми се иска той да стане християнин.

— Това са думи на Павел — отбеляза отец Йосиф, — но не и мои. Винаги съм вярвал, че ако човек предаде вярата на дедите си, може и втори път да стане вероотстъпник. Това важи и за мъже, и за жени. — Усмивката, огряла лицето му, излъчваше доброта. — Дълбоко уважавам вашата вяра и всеки, който я изповядва.

Кайлеан си отдъхна и се успокои. Сега вече знаеше, че може да повери възпитаниците си на отец Йосиф.

— Но нали току-що ти самата настоя момичето само да направи своя избор? В крайна сметка Гауен сам ще избере вярата си.

Кайлеан го изгледа втренчено, после поклати глава и се усмихна.

— Ти, разбира се, си прав. Трудно е да не забравяме, че изборът има повече от една страна, и не моята воля е от значение, нито дори само неговата, но и волята на боговете…

Тя подаде ръка на стария човек.

— Трябва да отида да видя как се е настанила Сианна. Благодаря ти, че си толкова добър с Гауен. Неговата съдба има голямо значение за всички нас.

— Правото да го възпитавам е чест за мен — отвърна убедено отец Йосиф. — Аз също трябва да вървя, защото ние ставаме в зори, за да отправим нашите молитви към Отца. Освен това ще трябва да се оправдавам за решението си пред брат Павел. Той и без това е убеден, че съм прекалено търпелив с езичниците. Но от Сина Божи знам, че Божията истина е по-важна от словата човешки, и че в основата си всички религии са едно.

Кайлеан се взря в Йосиф. За миг въздухът затрептя пред очите й, сякаш гледаше над пламък. И тогава го видя по-различен — много по-млад, мъж в разцвета на силите си, по-висок, с дълга черна брада. Беше облечен в бяла роба, а на шията му не висеше кръст, а някакъв друг символ. Тя самата също беше по-млада, цялата обвита в тъмни воали.