Читать «Повелителката на Авалон» онлайн - страница 33

Проправяйки си път обратно в залата сред останалите, той примижа от внезапно бликналата в мрака светлина. Дузина факли осветяваха ярко усмихнатите лица на празнуващите, но когато погледът на Гауен се изясни, той прикова очи в една фигура, която не бе забелязал досега. Русата коса на момичето сияеше като ореол от дневна светлина около главата й; очите й Светеха като звезди. В мислите му бавно зазвуча едно име — „Сианна“ — но това не беше закръгленото момиченце от плът и кръв, с което бе тичал из горите и бе бърборил през един есенен ден. Днес тя бе истинска дъщеря на Кралицата на феите.

Някой пъхна парче сладкиш в ръката му и Гауен започна да се храни, без да откъсва очи от момичето. Постепенно храната му възвърна обикновените човешки усещания. Сега вече виждаше и луничките, осеяли като златист прашец бузите й, забеляза и следите от сажди по края на дрехата й. Но може би поради часовете, прекарани преди това в тъмнина, силата на първия й образ стана запечатан в съзнанието му като прозрение.

„Помни!“, каза си той. „Каквото и да се случи занапред, не забравяй какъв е истинският й образ!“

Кайлеан си мислеше как всеки път, колкото и пъти да бе очаквала завръщането на светлината в дълбоката зимна нощ, идваше миг, в който се боеше, че този път огънят няма да се запали, че мракът ще победи и ще погълне света. И днес, както винаги, когато видя първото огънче на върха на Тор, изпита облекчение. Тази година може би имаше повече поводи да изпита благодарност при вида на запаления огън. След толкова много преживени трагедии това обещание за нов живот беше повече от добре дошло.

Дървата в мангала в центъра на залата вече горяха. Горяха с буен пламък и факлите, и наоколо ставаше все по-топло. Кайлеан отметна наметалото си и се огледа наоколо. По лицата на всички грееха усмивки. Дори Ейлунед си бе разрешила да изглежда доволна.

Отец Йосиф също бе привършил среднощната служба и се бе отзовал на поканата й заедно с един от монасите — не вечно киселият Павел, а един от по-младите, Аланус.

„В какви ли други превъплъщения, в какъв друг живот, по кои земи, сме чакали завръщането на светлината?“, зачуди се Кайлеан. Срещите с отец Йосиф често насочваха мислите й по такива пътища. Убеждението, че въпреки скърбите и бъркотията в настоящия ти живот след теб ще остане нещо вечно, й се струваше много успокоително.

Кайлеан започна да си проправя път през тълпата, за да поздрави отеца.

— В името на Божествената светлина отвръщам на твоя поздрав — каза старецът. — Благословени да са всички под този покрив. — После поде. — Трябва да говоря с теб, Повелителко. Трябва да говорим за обучението на онова момче Гауен.

Кайлеан се огледа, за да открие Гауен. Видя пламналото му лице, видя как очите му грееха като звезди и бяха вперени неотлъчно някъде отвъд огъня. Сърцето й се сви. Точно тъй изглеждаше на времето Ейлан, когато излезе от езерото, след като бе посветена за жрица. Кайлеан проследи погледа му и очите й се спряха върху едно русокосо момиче — със светло и жизнерадостно лице, сякаш родено от веселата игра на пламъците. Зад момичето, като сянка в ъгъла на помещението, се бе изправила Кралицата на феите.