Читать «Повелителката на Авалон» онлайн - страница 3

— Нали обеща, че преди да отидем до Тор, ще отговориш на някои от въпросите ми? Какво да кажа, когато ме попитат какво търся там? Та аз дори не съм сигурен кое е истинското ми име!

Тъкмо сега големите му сиви очи дотолкова напомняха на очите на майка му, че Кайлеан почувства как сърцето й се обърна. „Вярно е“, помисли тя. Обещала беше да си поговорят, но по време на пътуването едва ли бе разменила и дума с когото и да било — дотолкова бе изтощена от мъката и положеното усилие.

— Казваш се Гауен — поде тя меко. — Когато майка ти срещна за първи път баща ти, той й се представи под това име, затова тя нарече и теб така.

— Но баща ми беше римлянин! — Тонът му беше колеблив, сякаш не знаеше да се гордее ли с това, или да се срамува.

— Вярно е. И тъй като си единственият му син, а римляните държат на тези неща, сигурно щяха да те нарекат Гай Мацелий Север, като него самия и баща му преди него. Това име е на почит сред римляните. За дядо ти съм чувала само, че бил добър и почтен човек. Но баба ти била принцеса от племето на силурите, и наричала сина си Гауен — затова не бива да се срамуваш от това име.

Гауен я изгледа втренчено.

— Много добре. Но все пак… На този остров на друидите няма да чувам как шепнат името на баща ми. Кажи ми, вярно ли е… — той преглътна и подхвана отново: — Преди да напусна Горския дом, чувах да говорят… Вярно ли е, че тя… че Повелителката на Вернеметон… била моя майка?

Кайлеан го погледна спокойно. Помнеше с каква мъка Ейлан пазеше тайната си.

— Вярно е.

Той кимна и сякаш част от насъбралото се в него напрежение го напусна с дълбоката въздишка, която се откърти от гърдите му.

— Чудех се дали е така. Често мечтаех… Нали всички деца, отглеждани във Вернеметон, се хвалеха, че майките им са кралици, или бащите им — принцове, и че един ден ще дойдат да ги вземат със себе си. Аз също разправях какви ли не истории, но Повелителката винаги бе толкова добра с мен, и в сънищата си виждах само нея като своя майка…

— Тя те обичаше… — каза Кайлеан много нежно.

— Защо тогава никога не призна, че ми е майка? Защо баща ми не я е взел за жена, след като казваш, че бил известен с почтеността си?

Кайлеан въздъхна.

— Баща ти беше римлянин, а на жриците от Горския дом е забранено да се омъжват и да раждат деца — дори от мъже от племената. Може би тук ще успеем да отменим тази забрана, но във Вернеметон… Ако узнаеха, че си неин син, това би било равностойно на смъртна присъда за нея.

— Така и стана — прошепна той. Внезапно доби вид на много по-възрастен от годините си. — Узнаха истината и я убиха, нали? Тя умря заради мен!

— О, Гауен — Кайлеан протегна ръка към него. Сърцето й се разкъсваше от жал към момчето, но то й обърна гръб. — Причините за това, което стана, са много. Политика… и много други неща… Ще ги разбереш, когато пораснеш. — Тя прехапа устни, защото се уплаши да не каже нещо излишно. От друга страна, истината за произхода на детето действително бе оная искра, която подпали пожара и в такъв смисъл думите му отговаряха на истината.