Читать «Горският храм» онлайн - страница 328

Ейлан видя как жреците вдигнаха напуснатата от нея тленна обвивка и я положиха на кладата, където тялото на Гай вече бе обхванато от пламъците. Тя обърна гръб на мъждукащия под нея огън и се понесе към неземното сияние, което я посрещаше — по-светло от огъня и по-прекрасно от пълната луна.

Епилог

Говори Кайлеан…

Пристигнах в Горския храм вечерта на следващия ден. Огньовете на Самхаин бяха догорели отдавна. Мина доста време, докато успях да намеря някой, който да е в състояние да ми разкаже свързано какво се бе случило. Миелин беше изчезнала; хората мислеха, че и тя е загинала, докато се опитвала да защити Ейлан. След жертвоприношението на хълма бе избухнало сражение, в което бе убита Ейлид. Диеда също бе мъртва — бяха положили тялото й в светилището и за всички бе ясно, че сама е сложила край на живота си.

Бендейгид не беше в състояние да говори смислено. Във Вернеметон бяха останали само друидите, които се грижеха за него. Братството се бе разпиляло. За щастие се бяха разотишли и воините, които се бяха събрали тук за празника. Установих, че останалите ми се подчиняват с готовност, защото в очите им бях най-високопоставената жрица, която бе останала жива.

Крачех напред-назад из слисаната тълпа и давах нареждания със спокойствие, което учудваше и мен самата. Не смеех да дам воля на скръбта си, която можеше да ме погълне. Убеждавах се, че целият този ужас трябва да е имал някакъв смисъл — страшно е да бъдат пропилени и животът, и смъртта.

На следната утрин ме събудиха с вестта, че са пристигнали римляни, които молят да бъдат приети от Великата жрица. Излязох и видях пред себе си Мацелий Север, секретарят му и още един възрастен мъж, за когото разбрах впоследствие, че бил баща на римската съпруга на Гай. Те седяха на конете си под разплаканото есенно небе. Направи ми впечатление, че са сами, без никаква охрана. Но и синът на стария Север се държа смело в последния си час.

Трудно ми бе да застана лице в лице с Мацелий, защото знаех отговора на въпроса, който той не смееше да ми зададе, а знаех и че никога няма да събера смелост да му разкажа как точно е умрял синът му. Из страната вече се разпространяваха най-невероятни слухове. Гай бе загинал, принесен в жертва за спасението на Британия, като Свещен крал, и въпреки някои съмнения, че може и да е римлянин, малцината, които знаеха истинското му име, никога нямаше да издадат тайната.

Наистина, римляните бяха объркани от събитията в империята, но все пак разполагаха с достатъчно сили, за да удавят страната ни в кръв, ако намереха доказателства, че римски офицер е бил принесен в жертва на Хълма на девиците. Но, разбира се, нямаше никакви трупове, а само купчина пепел върху жаравата, останала от Самхаинския огън.

Когато си тръгваха, Мацелий се обърна за последен път към мен, и тогава видях в очите му искрица надежда.

— В Горския храм живеело някакво момче — подхвана той. — Името му било… Гауен. Предполагам, че това е моят внук. Можеш ли да ми кажеш къде е той сега?