Читать «Горският храм» онлайн
Мэрион Зиммер Брэдли
Марион Зимър Брадли
Горският храм
На моята майка, Ивлин Конклин Зимър, която беше до мен през цялото време, докато работех върху тази книга.
На Даяна Паксън — приятелка и сестра, която ми помогна да намеря мястото на тази книга във времето и пространството.
Географски обекти и съвременните им наименования
Акве Сулис — гр. Бат, графство Съмърсет
Бента Силурум — гр. Керуент в Уелс
Вирокониум Корновиарум — гр. Роксетър
Глевум — гр. Глостър
Дева — гр. Честър
Друим Клиад — гр. Килдеър в Ирландия
Еборакум — гр. Йорк
Каледония — Шотландия
Летните земи — графство Съмърсет
Линдум — гр. Линкълн
Лондиниум — гр. Лондон
Лугувалиум — гр. Карлайл
о-в Мона — о-в Ангълси
Пината Кастра — гр. Инхтудил в Шотландия
р. Сабрина — р. Севъри
Сегонциум — гр. Кернарион в Уелс
р. Тава — р. Тей
Темаир — Тара (древната столица на ирландските крале)
Тримонциум — гр. Нюстед в Шотландия
Хиберния (Ериу) — Ирландия
Пролог
Студеният вятър развяваше пламъците на факлите като огнени знамена. Кървави отблясъци пробягваха по тъмните води на протока и върху щитовете на легионерите, струпани в очакване на отсрещния бряг. Жрицата се закашля от лютивия дим, примесен с морска мъгла, и се заслуша в шумовете, долитащи от римския лагер отвъд водата. Командирът даваше отсечено нарежданията си. В отговор се разнесе песента на друидите, призоваващи гнева на небесата върху нашествениците. Гръмотевица разтърси нощта.
Женски гласове се извисиха в пронизителен поплак и тя усети, че кръвта й се вледенява — от студ или от страх? Залюля ритмично тялото си заедно с останалите жрици, издигнала ръце към небето, и зареди словата на проклятието. Тъмните им наметала плющяха на вятъра като гарванови криле.
Отсреща римляните крещяха войнствено в отговор. Първата редица легионери нагази във водите. От бойната арфа на друидите се изтръгваха смразяващи кръвта звуци; гърлото я болеше от неспирно надаваните викове, но врагът продължаваше да напредва.
И ето, първият войник с червено наметало стъпи на брега на Свещения остров и боговете не го поразиха с гръм. Пеенето стана нестройно; друидите избутаха жриците назад, за да ги защитят с телата си; светлината на факлите заигра по остриетата на римските мечове. Стоманата просветна яростно и по тъмната роба на една жрица рукна кръв.
Вече почти никой не пееше. Чуваха се само викове и писъци. Тя хукна с последни сили към дърветата зад тях. Зад нея римляните косяха друидите като житни класове. Всичко свърши с невероятна бързина и кървавочервената вълна нахлу навътре в сушата.
Жриците се лутаха под дърветата в отчаян опит да се доберат до свещения кръг на силата. Небето над дома им пламтеше с оранжева светлина. Силуетите на изправените камъни вече се очертаваха ясно пред нея, но някъде отзад се разнесоха викове. Тя се обърна като животно в капан и се вкопчи с все сили в олтарния камък. Сега вече щяха да я убият… Тя призова Богинята и се изправи в очакване на смъртоносния удар.
Но не със стомана искаха да разкъсат тялото й. Груби ръце я сграбчиха и започнаха да дърпат дрехата й, докато тя се бореше отчаяно. Повалиха я върху самия олтар; някакъв мъж се стовари върху й с цялата си тежест; нямаше спасение. Не можеше да стори нищо, освен с върховно напрежение на волята си да откъсне съзнанието от измъченото си тяло, докато насилниците се гавреха с него. Но преди последната свързана мисъл да я напусне, от устните й се изтръгна вик:
