Читать «Горският храм» онлайн - страница 3

Хората на пазара разправят, че Ейлан станала жертва на римската жестокост, но истината знам единствено аз. На времето Горският храм съхраняваше мистериите, но боговете не очакват от нас да бъдем задължително победители, нито дори да сме задължително мъдри, а само да служим на истината, която ни е поверена, докато дойде време да я предадем другиму.

Жриците се събират около мен, пеейки. Издигам ръце към небето и в мига, когато слънцето разкъсва мъглите, отправям към земята своя благослов.

1

Златиста светлина се процеждаше на струи през клоните на дърветата, докато залязващото слънце слизаше все по-ниско зад облаците. Всеки измит от дъжда лист блестеше като изкован от злато. Същият блед огън сияеше и по косите на двете момичета, които вървяха по горската пътека. Дъждът бе спрял скоро и гъстата, почти непроходима гора, покрила по-голямата част от Западна Британия, тънеше във влажна тишина. Тук-там от някой по-нисък клон все още се отцеждаше капка чиста, благословена вода.

Ейлан вдъхна дълбоко влажния въздух, натегнал от ароматите на живота в гората; стори й се сладък като дим от уханни треви, особено след задушните стаи на бащиния й дом. Знаеше, че в Горския храм горят ароматни треви, за да пречистват застоялия въздух. Щом се сети за Горския храм, тя веднага изправи гърба си в опит да върви с походката на жриците, които живееха там. Държеше кошницата с даровете, стремейки се да подражава колкото е възможно по-точно на непринудената им грация. За миг тялото й улови ритъма на движенията — беше й едновременно непонятен и близък — сякаш някога, в безкрайно далечното минало, я бяха обучавали да се движи така.

Вече й бе разрешено да носи дарове при извора, защото тялото й имаше свой лунен цикъл. Майка й казваше, че както месечното кръвотечение я прави жена, така и водите на Свещения извор благославят плодородието на земята. Що се отнася до ритуалите, които се изпълняваха в Горския храм, те служеха на духа на земята и призоваваха самата Велика Богиня, която слизаше на земята под знака на пълната луна. Предната нощ луната се бе изпълнила и Ейлан бе стояла навън и я бе съзерцавала, докато майка й не бе я извикала да си ляга. Беше изпълнена с необяснимо, трепетно очакване.

„Може би жриците на Оракула ще ме направят избраничка на Богинята в нощта срещу Белтейн“. Ейлан притвори очи и се опита да си представи как пили и на дългата синя жреческа одежда се влачат след нея, а воалът обвива чертите й с тайнственост.

— Ейлан, какво правиш? — гласът на Диеда я върна рязко към действителността, тя се препъна в корена на едно дърво и едва не изпусна кошницата. — Влачиш се като саката крава! Ако не свършим бързо, ще мръкне, преди да се приберем у дома.

Ейлан забърза след другото момиче, пламнала до корена на косите си. Вече можеше да чуе тихия ромон на извора. Пътеката заслиза надолу и тя последва Диеда към процепа между две скали, откъдето чистата водна струя се стичаше в малкото езерце под него. Някога, незнайно колко отдавна, хората го бяха оградили с камъни; камъните са били украсени с изсечени по тях орнаменти, но водата ги бе изгладила почти напълно. Но лешниковият храст, на който хората връзваха панделки с надеждата, че молитвите им ще бъдат чути, беше млад — наследник на безбройните лешникови храсти, расли тук от незапомнени времена.