Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 33

— И с друга криза ли трябва да се справяте?

— Да, така е. Днес исках да отида в зоопарка на Бронкс и въобще не можех да си представя как да стане, преди ти да дойдеш. Роксентър им прави дарения и в неделя те специално отварят за мен терариума, за да храня с живи мишлета най-прелестните влечуги, които би могъл да видиш. Искаш ли да ме придружиш?

Отказах разтреперан.

— Добре тогава, остави ме до някоя станция на метрото и аз ще си вървя по пътя. И се пази от добротата, Инксуич. Този недостатък може да бъде и фатален. Може дори да развърже ръцете на Медисъновците в този свят.

След зловещата прощална реплика припряно подкарах колата и го оставих пред станцията на метрото.

Гледах го как слиза по стъпалата с куфарчето, пълно догоре с живи мишлета.

Рядко ми се е случвало да чувствам такава несигурност за бъдещето си.

Четвърта глава

Късно вечерта, около десет часа, аз се уплаших, че Медисън може и да не е умрял, затова отново се обадих на майка му.

Тя направо ме зашемети!

— Да е умрял ли? О не, не е умрял. Едва ли някога съм го виждала по-преливащ от енергия. Мистър Смит, вие ли сте?

Успях да измънкам, че съм аз.

— Изскочи оттук още преди няколко часа. Каза, че знаел колко се нуждаете от ободряване и утешение, и затова веднага да му звъннете на „Мес Стрийт“ 42.

Звъннах. Казах:

— Обажда се Смит. Искам да говоря с мистър Медисън.

Отговори ми жизнерадостен мъжки глас:

— Смит ли? А, да, мистър Смит, собственикът на „Във вонята е новината“. Чуйте, Смит, имаме такава бомба за вас!…

— Не, не — прекъснах го. — Не съм издател. Кажете на мистър Медисън, че се обажда онзи Смит.

Мъжът, който и да беше, остави слушалката. Бясно тракане на телекси и лаещи гласове насилваха ушите ми. Ей, ама в този офис кипеше живот! Но нали Медисън умираше!

Ето го и неговия глас:

— О, вие ли сте, мистър Смит! Благодаря, че се обадихте. Знаех, че ще се безпокоите.

— Мислех, че умирате или вече сте мъртъв!

— Кавички — „Медицинско чудо“, затварям кавичките. „Мускулни инжекции морфин, последвани от силни дози бензедрин и венозни вливания черно мастило, спасяват живота на Медисън.“ Инксуич, не бива да се вкопчваме в носталгията по розовите мечти на вчерашния ден. Сега е времето да укрепим душите човешки. Защото в подобни моменти усърдието е поставено на изпитание. Ние сме господарите на съдбините и аз благодаря на Бога за това, че ме е дарил с неукротима воля…

— Чакайте малко — възмутих се аз. — Ами сега какво ще правите?

— Смит, ще трябва да се примирим с изпуснатата възможност да направим журналистическия удар на века. Да оставим отрепките да разправят лъжите си и да им обърнем гръб. Не бива да гледаме назад, а сурово да обърнем лице към бъдещето. Вдъхновението и геният щяха да тържествуват, ако не беше този ненадежден клиент. Но няма значение. Сега ще се придържам към стандартната стратегия спрямо пресата и макар че ще бъде трудно и продължително, накрая ще се видим начело на триумфалното шествие, увенчани с лаврови венци, не се съмнявайте.