Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 31

— Изи — подхвана той, — какво правиш, когато загубиш едно състезание?

— Първо, не се захващаш с друго — заяви Изи.

— Не, не, наистина искам да знам.

— Заминаваш за Южна Америка — каза Изи. — За онова място по Амазонка с грамадните мравки-войници. Мир и покой! Никакви хора! Там дори репортерите ги изяждат. Продължил съм резервацията за билета ти. Мога само за секунди да ти осигуря място в полет на „Пан Америкън“!

Той започна да си подсвирква от ентусиазъм.

— Не, не — отказа Хелър. — Просто ще поправя това нещо, ще си намеря друга кола и пак ще ги предизвикам!

— О, не! — проплака Изи.

И аз простенах „О, не!“. Не бих могъл да понеса отново такова напрежение, за нищо на света! Това си беше ИСТИНСКА критична ситуация!

Посегнах към телефона и установих, че съм сграбчил наблюдателния екран. Оставих го и се опитах да се обадя по моя „Колт Булдог“. Търчах насам-натам, трясках врати, мъчех се да облека някакви дрехи.

Утанч, моята скъпа турска любима, подаде сънената си главица от вратата на спалнята.

— Какво става тук, Султан?

Не я бях виждал от няколко дни. Но сега нямах време.

— Светът скоро ще се сгромоляса отгоре ми!

— О, така ли? — каза тя, затвори вратата, заключи я отвътре и явно се върна в леглото.

Но не и аз, да ви кажа! Знаех кога дългът ме зове. Че той направо ми крещеше!

Трета глава

Най-сетне открих изритания под леглото телефон.

Успях да намеря телефонния номер на Медисън. Накарах телефонистката на хотела да го набере, защото аз все не улучвах бутоните.

Обади се глас на възрастна, много угрижена жена. Майка му!

— Трябва незабавно да говоря с Дж. Уолтър! — ревнах й аз.

— Ох, божичко! — изпъшка тя. — Боя се, че това е невъзможно. Той е на легло. Трима лекари се изредиха тук и му предписаха пълна почивка. Дори и аз не бива да се доближавам до него.

Наистина, долавях в слушалката тихи заглушени писъци.

Прекъснах връзката.

Бери! Трябва да се обадя на Бери!

Ама че бъркотия! Неговия номер го нямаше в указателите. А от „Октопус Ойл“ отказаха да ми го съобщят.

Аха, сетих се! Онази нощ, когато той се прибра в дома си с полицейската кола! Знаех къде живее!

Не ми пукаше, че е неделя, мистър Бери щеше да има посетител!

Все още разполагах с наетата кола, защото фирмата, от която я взех, не работеше в неделя.

Напъхах се в някакви топли дрехи, поисках да ми докарат микробуса пред хотела и скоро вече се промъквах из града.

Улиците представляваха безлюдни тунели с натрупани бели стени от двете им страни, а от преспите едва се подаваха коли. Добре са поработили снегорините! Някои от местните шофьори нямаше да си видят автомобилите чак до пролетта!

Скоро вече стоях пред пощенската кутия на къщата. На нея пишеше „Дестуйвесент Деплайстър Бери“.

Позвъних. Той веднага ми отвори.

Само след минута ме вкара в коридор на горния етаж, минахме през следващата врата.

— В критично положение сме — казах отчаяно.

Отговорът му беше странен.

— Ох, чудесно — прошепна.

Заговорнически ме повика с пръст в хола. Стискаше в ръка лист от неделен вестник, беше бос.