Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 135

Опитах се да го спра. А той ровеше ли, ровеше… Кашоните сякаш край нямаха.

— Това тук е по-официалното облекло. Копринени ризи и копринени шалчета. Ами този италиански сив раиран костюм? Ех, има ли нещо по-достолепно от него? Така, имате дузина пуловери, ръчно плетени от копринени нишки…

— ЧАКАЙ!

Успях да го спра едва когато с тялото си му препречих достъпа до все още голямата купчина кашони върху количката.

— Откъде е всичко това?

— Че как откъде, от града, „Магазин Гийси — Специални доставки на западно облекло за джентълмени“. Преди няколко дни им беше намекнато, че вие се връщате у дома, и те поръчаха светкавично всичко това в Истанбул. Знаят ви мерките. Не се притеснявайте за нищо. Всичко ще ви стане идеално.

— О, Богове! — кряснах. — Казах да ти предадат, че трябва да отидеш във вилата и да ми донесеш някакви дрехи.

— Не, казаха ми да ви донеса дрехи. Но аз първо отидох във вилата, а те ми се сопнаха, че били прекалено заети, за да се занимават с глупости. Навън е ужасно студено, вие досега бяхте в болница и така нататък. Знам какъв изтупан джентълмен сте, затова отскочих до града да взема тези дрехи за вас.

— Но те изглеждат толкова скъпи, че тръпки да те побият! — възразих аз.

— А, нямаше нужда да давам пари. И вие дори ще се изумите, като научите докъде се простира кредитът ви. Купих ги с вашите кредитни карти „Старт Бланчинг“ и „Дънър’с Клуб“!

Стори ми се, че ще падна в несвяст. Кредитни карти! О, Богове, кредитни карти!

Вдъхновението ми дойде на помощ.

— Но ти не знаеш номерата им!

— Ами, всеки в града знае номерата на всичките ви кредитни карти. В Истанбул също. Никакви проблеми!

Тук вече се изискваше изключително вдъхновение. Не само нямах никакви пари, но и бях длъжник на кредитните компании за целия последен месец на нашето пътуване!

Сетих се!

— Няма да подпиша фактурите!

— О, това също не е проблем. Офицер Грис, вие забравяте, че на планетата Модон бях осъден за фалшификации. Знаех колко отпаднал ще бъдете след болницата и останалото. Подписах всичко вместо вас, за да ви спестя тази досада.

— Уредил си всичко това само за да прибереш десетте процента за посредничество от магазина — казах със стържещ глас.

— О, Небеса, не е така, офицер Грис! Колко сте несправедлив! Студът навън е страшен. Щом вече сте си вкъщи, няма да си простя, ако ви оставя да се разболеете. А сега защо не отидете в онази баня да вземете един душ, докато подготвя за вас коприненото бельо, вълнените планинарски чорапи и чудесния костюм от камилска вълна. Ами тази тъмнокафява риза с това бяло шалче от „Кристиан Диор“, ами тези ръчно изработени каубойски ботуши? Не пускайте прекалено гореща вода. Навън е твърде студено. После ще облечете това палто от меча кожа и шапката от каракул, за да ви отведа в дома ви.

Какво ли можех да кажа? Поне имаше един човек в цялата Вселена, който се грижеше за мен, каквито и да бяха подбудите му. Не смятах, че има значение ще нося ли мечешко палто или еднократен халат от „Занко“, когато ме застрелят. Още петнайсетина хиляди не добавяха кой знае какво към моя дълг от около половин милион, натрупан от кредитните карти. Оживих се. Тази сума щеше да пристигне за плащане чак месец след като ме гръмнат за закъснението с вече наличния дълг.