Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 96

— Глупости! — избухна Кроуб. — Искам да ти напомня, който ще да си, че щом пуснем измислиците да влязат в света на непоклатимата наука — край, загубени сме! — Докторът почти кипеше. — Забравяш един твърде съществен факт! — обърна се към Хелър. — Хуманоидите са най-често срещаните разумни същества във Вселената! Те съставляват 93,7 процента от всички раси, открити досега. Хуманоидната форма е неизбежна поради основните необходимости на оцеляването на всяка що-годе прилична въглеродно-кислородна планета: ако се налага да възникне разумен живот, трябват му приспособимост на ръцете за труд, устойчивост на походката на два крака, ляво-дясна симетрия в строежа на тялото и гъвкава кожа.

Казах си — ах, ти, дърт мошенико! Знаеш всичко това и пак се преструваш, че твоите изроди са от населението на други планети!

— Фактите са вградени в самата структура на клетките — разгорещено продължи Кроуб. — Но разумното население на всяка планета се развива там, на място. И това е установен от науката факт. Забрави тези религиозни брътвежи и приказки. Разбира се — сякаш набиваше възгледите си докторът, — кръвните клетки се различават при всяка хуманоидна раса, те са един от каналите за откриване на кръстосване между населението на планетите.

Хелър меко отвърна:

— Само ми стана любопитна приликата в костната структура на лицето между някои от земните раси и расите на Манко.

— Ей сега ще ти покажа! — ядосано отсече Кроуб и изхвърча от стаята, като че Хелър наистина се опитваше да спори с него.

Досетих се къде отива — в хладилните складове за тела. И не след дълго дочух оттам удар на брадва.

Докторът нахълта в стаята. Носеше отсечена човешка китка. Разрови из мръсотията върху количката, взе уред за моментално загряване и след секунди китката вече кървеше. Такъв си беше Кроуб — отсече ръка, а му трябваха само няколко капки кръв. Пак се усетих болен, много болен.

— Това е човек от Земята! — натърти докторът, размазвайки капките върху предметно стъкло за микроскоп.

Хелър се постресна.

— Солтан, нима отвличате хора от Земята?

Ами да, господин имперски офицер Хелър!

— Не — казах му. — Преди години прибрахме труповете от пътна злополука и тук ги държат дълбоко замразени за изследвания.

Кроуб ми хвърли странен поглед, имаше на какво да се чуди. Хвърли китката на пода, където тя цопна с плясък, и съсредоточи вниманието си в микроскопа.

После докторът взе мръсна тръбичка с остър край и преди да го възпра, хвана ръката на Хелър и заби тръбичката в палеца му. Едва не си изкарах вътрешностите. Не разбирах от какво ми стана зле.

Но Кроуб не направи нищо друго на Хелър. Отнесе кръвната проба, размаза я върху друго стъкло и я нагласи под втори микроскоп.

— Сега погледни това! — предизвикателно каза докторът. — И се убеди веднъж завинаги, че не е имало кръстосване между Манко и Блито-3. Всичко хуманоидно на Земята е със земен произход. Това е научен факт!