Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 83

В най-добрия случай това беше съмнителен комплимент.

Окуражен от надежда, успях да вметна забележката:

— Следователно вече не съм ръководител на „Мисия Земя“?

— Предполагах, че ще се чудиш освободен ли си — каза Ломбар. — Не си. Продължаваш да се занимаваш и с нея.

Зае се да ми обяснява. Отпусна се в креслото, като нервно премяташе в пръстите си писалка.

— Недоумяваш как така ще бъдеш на Блито-3 и едновременно ще ръководиш Отдел 451 на Волтар. Но то е съвсем просто. Служителите от Отдел 451 са тук, на Волтар, и ще продължат работата си под наблюдението на твоя главен чиновник. Ще пращат всички хартийки за подпис на Блито-3, а ти само ще ги връщаш подписани. О, да, спомних си нещо. Нямам доверие на онзи комендант на нашата база в Турция, ще трябва и него да държиш под око.

Имах чувството, че ме разкъсват на няколко парчета. Той не спомена най-важното — Джетеро Хелър щеше да действа в района, който наричат „Съединени щати“, а аз трябваше да остана в Турция! Трудно го контролирах и на една ръка разстояние. А как някой би могъл да се справи с него от другата страна на планетата? Налагаше се да реша и тази загадка, при това бързичко!

— Не, не, не — заяви Ломбар, въпреки че аз не бях казал и една сричка. — Поръчката за „стоката“ ще идва при теб оттук, празна. Ти ще я подписваш. Превозният документ, отразяващ изпращането й от Блито-3, също ще подписваш на място. И към него ще прилагаш разписка с по-късна дата, с която приемаш товара тук. Лесно и ясно.

Това означаваше, че трябваше да пиша поръчки за пратките, като че се намирам на Волтар, да попълвам поръчката на Блито-3, да подписвам потвърждението, че товарът е изпратен, и да потвърждавам, че е получен на Волтар.

— Доверяваме се само на твоя подпис — каза Ломбар. — Затова искаме него и отпечатъка от твоята карта за цялото това движение на товари. Така че подпиши и можеш да си гледаш работата.

Дори не бях видял товара. Само се досещах от движението на камионите през тунела, че беше доставен. Ломбар изглежда пак не разбра причината за объркването ми.

— А, плащането. Е, ще се погрижа да си получаваш парите като началник на Отдел 451. Ще имаш и парите като ръководител на „Мисия Земя“. — Явно си мислеше, че съм побъркан на тема заплата. — Освен това ще уредя да вземаш пари като инспектор по транспортирането на товарите. Три заплати наведнъж. — Той ме изгледа изпитателно. Но смущението ми не изчезваше. — Разбира се, ще получиш и своя малък дял от разните субсидии, разходи за снаряжение, допълнения към бюджета и останалото. Ще станеш богат човек. Добре, радвам се, че се разбрахме за това.

Ломбар наистина седеше като на тръни. Излая в микрофона на бюрото:

— Готово ли е вече?

Отговориха му:

— След мъничко.

Стоях си и се опитвах да пооправя вързания си на възелчета мозък. Сигурно съм приличал на улучен от зашеметяваща пушка.