Читать «Планът на нашествениците» онлайн - страница 320

Три от оркестрите бяха качени достатъчно високо над битката и започнаха встъплението.

Който от певците не се бе включил във въргала, изпя началото:

„Напред към Космоса! Очакват ни звездите!“

И надут речитатив:

„Нагоре, нагоре, нагоре! Високо, високо, високо! Люковете затворете! Мощността докрай включете! Към небето, към небето!“

Халбите се пръскаха на шрапнели. Писъци и викове отекваха надалеч. Оркестрите и хоровете се стараеха да надвият шума:

„Напред към Космоса! Планетата върти се долу.“

И пак декламация:

„Тътен, тътен, тътен! Пламък, пламък, пламък! Към целта се насочете! Точен курс определете!“

В далечината се чуваше вой на сирени — вдигнати по тревога части за борба с безредиците летяха насам!

А хоровете невъзмутимо продължаваха:

„Напред към Космоса! Към непознатите земи! Огън, огън, огън! Сила, сила, сила! Мрака победете! Коланите стегнете! Петорно ускорение понесете!“

Сирените зловещо наближаваха. Първият от полицейските кораби тежко разтърси земята. Битката не спираше.

Хоровете крещяха с пълна сила:

„Космос, ти си мечта! Космос, ти си лукавство! Космос, ти си магия! И никой не ти устоява. Устрем, устрем, устрем! Тласък, тласък, тласък! Отново стремим се напред, делим се от дом и любими. С надежда и с ужас — към звездната нощ. Потегляме! Потегляме! Напред, КЪМ КОСМОСА!“

Камион-цистерна тромаво полегна настрана, потапяйки всичко в наводнение от „Тап“!

Полицаите, които кацаха наоколо, бяха от флота и от апарата. Сбиха се, преди да стигнат до портата.

„Домашен екран“ събираше впечатления.

Хелър каза:

— Няма да ги разтърват до вечерта! Влизай! Наближава обед. Отлитаме!

Влезе в пилотската кабина. Даде заповеди на спомагателната машинна зала и включи докрай всеки звуков лост на пулта пред себе си. Когато бутат нещо с лъчите си в безмълвието на Космоса, влекачите ги използват и за предаване на звук. Тези лъчи блеснаха около хангара, забиха се в земята и във всеки кораб на апарата наоколо. Свирки, сирени, гонгове и ударни сигнали зареваха едновременно. Оглушах!

Направих втори и последен неуспешен опит да затворя люка на въздушния шлюз. Не знам защо не успявах да подчиня ръцете си на никакво свое желание. Вече се издигахме нагоре и аз се проснах пред зейналия люк, главата ми увисна във въздуха.

Камерите на „Домашен екран“ се обърнаха, за да проследят нашия старт, както и двестафутовия полет надолу на моя шлем.

Сигналите на влекача не спираха. Боят долу също.

Вече няколко минути ръцете ми трепереха. А сега и тялото ми се разтърси от неудържими гърчове. Блаженството изчезна, изместено от крайна раздразнителност.

Казах си, че това е най-оповестеното секретно начало на мисия, за което някой е чувал!

На триста фута под нас, чужд на увлечената в заниманията си тълпа, стоеше самотен страж и с две ръце бясно изпращаше целувки след влекача. Графиня Крек! Не си е стояла на мястото в Спитеос! Била е тук през целия ден!