Читать «Операция „Червена буря“» онлайн - страница 10

Политбюро правеше срещите си в стаята на четвъртия етаж едва от един месец, тъй като обичайните им помещения в сградата на стария Арсенал се реконструираха в момента. По-възрастните мъже мърмореха срещу загубата на царистките удобства, но Сергетов предпочиташе съвременното. „Крайно време е — помисли си той — партийните шефове да се заобиколят с продуктите на социализма вместо с мухлясалите вехтории на царското семейство.“

Когато влезе в стаята, вътре цареше гробна тишина. Петдесет и четири годишният технократ си помисли, че ако сега се намираха в Арсенала, атмосферата щеше да наподобява погребение, а напоследък погребенията бяха станали малко множко. Партията бавно се отърваваше от старците, които бяха преживели сталинския терор и днешните й членове, все „млади“, петдесет или шестдесетгодишни мъже, най-после получаваха право на глас. Караулът се сменяше, но смяната ставаше бавно, твърде бавно за Сергетов и неговото поколение от партийни шефове, въпреки че КПСС имаше нов Генерален секретар. Този човек вече беше дядо. Понякога на Сергетов му се струваше, че докато всички тези старци си отидат, той самият ще се е превърнал в старец. Но сега, оглеждайки се около себе си, той се почувства достатъчно млад.

— Добър ден, другари — каза Сергетов и подаде палтото си на един сътрудник, който моментално се оттегли, като затвори вратата след себе си. Мъжете в стаята седнаха по местата си. Сергетов също зае своето място, което се намираше по средата отдясно на масата.

Генералният секретар на Партията откри срещата. Гласът му беше спокоен и делови.

— Можете да започнете с доклада си, другарю Сергетов. Първо бихме искали да чуем обяснението ви за случилото се.

— Другари, снощи около двадесет и три часа московско време трима въоръжени мъже влезли в главния контролен комплекс на Нижневартовската рафинерия и извършили изключително сложен акт на саботаж.

— Кои са били? — попита остро министърът на отбраната.

— Успяхме да идентифицираме само двама от тях. Единият бандит е бил електротехник в рафинерията. Третият — Сергетов извади от джоба си една лична карта и я подхвърли върху масата — е бил старши инженер И. М. Толкадзе. Той очевидно е използвал експертните си познания за контролните системи, за да предизвика огромен пожар, който бил бързо разпространен от вятъра. Отделение от десет граничари на КГБ се отзовало веднага на подадената тревога. Предателят, който все още не е идентифициран, успял да убие или рани петима от тях с автомата на пазача, който също е бил убит. След като говорих със сержанта — лейтенантът е бил убит, докато водел хората си — трябва да заявя, че граничарите са реагирали бързо и професионално. Те ликвидирали предателите за броени минути, но не били в състояние да предотвратят пълното унищожение на инсталациите както в рафинерията, така и в нефтеното поле.