Читать «Огледален образ» онлайн - страница 8

Гровлев седна на мястото си.

— Значи сте планирали тази операция отпреди.

— От близо две години. Започваме в понеделник през нощта.

— Този център — намеси се Бокий — ще бъде вашият команден пост за нещо много по-голямо от обикновено шпиониране на Жанин през тези седемдесет и два часа…

— Много повече от шпиониране — потвърди Догин.

— Тогава кажете ни за какво — изпъшка Гровлев. — Искате от нас да сътрудничим, но вие не ни се доверявате!

Догин заговори благоговейно:

— Вие искате да ви се доверя ли, господин министре? Добре тогава. През изминалите шест месеца моят човек в оперативния център използва персонала и електронната апаратура, която вече бяхме инсталирали, за да наблюдава всичките ми потенциални съюзници, както и моите съперници. Ние събрахме доста много информация за подкупи, връзки и… — Той погледна към Гровлев. — Необикновени лични интереси. Ще се радвам да споделя тази информация с всички вас заедно или поотделно сега или по-късно.

Някои от мъжете се размърдаха неспокойно по местата си. А Гровлев остана като вкаменен.

— Мръсник! — изръмжа той.

— Да — каза Догин. — Такъв съм. Мръсник, който ще си свърши работата. — Министърът на вътрешните работи надзърна часовника си, после отиде до Гровлев и го погледна в потъмнелите очи. — Сега трябва да тръгвам, министре. Имам среща с президента. Трябва да му поднеса поздравления, да му дам да подпише някои документи. Но до дванадесет часа ти сам ще можеш да прецениш дали работя напусто или… — Той посочи флага върху екрана на монитора. — Или заради това.

Като кимна на притихналите мъже, министър Догин напусна кабинета. С тичащия по петите му сътрудник той забърза към колата, която щеше да го закара при Жанин и после да го върне тук. А след като заключи вратата и остане сам в кабинета си, щеше да се обади, за да задвижи събитията, които да променят света.

2.

Събота, 10:30 часа сутринта, Москва

Кийт Фийлдс-Хътън нахлу в стаята си в току-що ремонтирания хотел „Русия“, хвърли ключовете върху шкафчето и бързо влезе в банята. По пътя спря и грабна двата навити листа факс хартия, които бяха паднали от апарата, намиращ се върху шкафа.

Предстоеше най-омразната част от работата му. Не опасността, която понякога не беше за пренебрегване, нито продължителните часове чакане по летищата за редовно закъсняващите полети на „Аерофлот“, нито пък дългите седмици далеч от Пеги, които толкова го притесняваха.

Най̀ мразеше тези проклети чаши чай, които трябваше да пие…

Веднъж в месеца, когато идваше в Москва, Фийлдс-Хътън винаги отсядаше в „Русия“, който се намираше малко на изток от Кремъл, и закусваше дълго в елегантното кафене. Това му позволяваше да изчете вестниците от начало до край. Но по-важното беше, че като непрекъснато изпразваше чашата си, даваше възможност на сервитьора Андрей да му поднесе четири, а понякога даже и пет чаши гореща вода, всеки път с ново пликче чай. В края на конеца на всяко пликче имаше прикачен етикет с надпис „Чашка чай“ отвън, а от вътрешната му страна се намираше редовната лепенчица с микрофилм, който Фийлдс-Хътън прибираше в джоба си, когато не го гледаха. През по-голямата част от времето управителят на салона гледаше, така че Фийлдс-Хътън можеше да прибира микрофилмите само когато в залата влизаха други хора от управата на хотела и отвличаха вниманието му.