Читать «Оперативен център» онлайн - страница 6

Едноокия се огледа през малкото прозорче. Стъклата на камиона бяха специални и през тях се виждаше само отвътре. Политиците бяха започнали да се събират. Предатели и патриоти си бъбреха приятелски — никой нямаше да забележи, че нещо не е в ред.

Едноокия изключи трите превключвателя за микрофоните и сръчно уви свободните краища на жиците с кабелите на усилвателната уредба. После върна капака на мястото му.

Другите двама грабнаха празните раници и всички заедно се изнесоха така безшумно, както се появиха.

3.

ВТОРНИК, 3:50 Ч. СУТРИНТА, ЧЕВИ ЧЕЙС, МЕРИЛЕНД

Пол Худ се претърколи настрана и погледна часовника. После легна по гръб и прокара ръка през черната си коса.

Няма и четири часа. По дяволите.

Непонятна работа. Не беше надвиснала някаква катастрофа или критична ситуация. А откак се преместиха, почти всяка нощ будното му, неспокойно съзнание се обаждаше в съня му: „Четири часа сън стигат, господин директор! Време е да ставате и да започвате да се тревожите за нещо.“

Оня вътрешен глас да си гледа работата. Оперативният център го ангажираше средно по дванадесет часа всеки ден, а понякога — ако се провежда операция по освобождаване на заложници или проследяване — двойно повече. Не е честно да му досажда и посред малките часове на нощта.

Като че ли имаше избор. Още отначало, когато първо стана банкер, после помощник на заместник-министъра на финансите, а накрая кмет на един от най-необикновените и вълнуващи градове в Америка, винаги беше пленник на мислите си. Дали има по-добър начин да се извърши нещо или подробност, която е изпуснал, дали е забравил да похвали или да порицае… или пък да целуне някого.

Потърка разсеяно решителната си, добре очертана брадичка. После погледна към съпругата си, легнала на една страна.

Господ да поживи Шарън. Винаги успяваше да се отпусне в праведен сън. Но пък тя беше женена за него и това би изтощило всяка жена. Или би я накарало да си потърси адвокат. А най-вероятно и двете.

Дощя му се поне да погали русата й коса. Кръглата юнска луна хвърляше ярка бяла светлина по нежното й тяло и го очертаваше като гръцка статуя. Четиридесет и една годишна, стегната като спортистка, тя изглеждаше поне десет години по-млада, а и беше енергична като младо момиче.

Шарън наистина е невероятна. Когато Худ беше кмет на Лос Анджелис, се случваше да се прибере късно вечерта и да седне да се храни, обикновено с телефона в ръка, докато тя слага децата да си лягат. После сядаше при него или се сгушваше на дивана и го лъжеше съвсем убедително — че Нищо особено не се е случило, че работата й на доброволни начала в педиатричното отделение върви без проблеми. Заблуждаваше го, за да може той да се отпусне и да излее неприятностите си пред нея.

Не, разбира се. На нея нищо особено не й се случваше. Само ужасяващите астматични пристъпи на Александър или проблемите на Харли с децата в училище, злобните обаждания по телефона, пратките от десните радикали, левите екстремисти и веднъж даже експресен пакет от обединен съюз на двете фракции.