Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 2

— Е, добре — съгласи се Стоун, стана неохотно от масата и взе връхната си дреха. — Но само една чаша, ако оня тип предлага прилично пиене, след това изчезвам оттам.

Апартаментът се намираше в квартала Ист Сикстиз, мезонет, който определено надхвърляше представата за жилище на един помощник окръжен прокурор.

— Ти се оказа прав — каза Стоун, след като оставиха шлиферите си на една прислужница. — Явно има парички човекът. Само картините по стените в тази стая струват поне един милион долара.

— Ти какво, да не си му застрахователен агент? — прошепна Дино. — Защо не се опиташ просто да си прекараш добре?

— Кажи ми нещо повече за този тип — каза Стоун.

— Вървят разни приказки, че се готви за главен помощник на окръжния прокурор, а също и че ще се кандидатира за титулярното място, ако старият прокурор реши някога да се оттегли.

— Ще остарее, докато чака това да стане — отбеляза Стоун.

Един хубав мъж на около четиридесет години забеляза Дино и прекоси помещението, придружен от висока блондинка, облечена в костюм от „Шанел“.

— Радвам се, че успя да дойдеш, Дино — каза, докато се здрависваше. — Нали си спомняш Дана?

Жената подаде ръка на Дино.

— Кой е този господин? — попита тя, като погледна Стоун.

— Това е Стоун Барингтън, Дана. Стоун, да ти представя Мартин и Дана Бруъм.

Стоун се ръкува с тях и механично им каза по едно „Здравейте“.

— Слушал съм за вас, Стоун — каза Бруъм и поведе гостите си към бара. — Нали вие бяхте партньор на Дино в 19-то управление преди време?

— Преди време — отвърна като ехо Стоун. — След моето напускане те бяха направо длъжни да го издигнат, никой не искаше да се качи с него в полицейската кола.

— Сега сте към „Удман и Уелд“, нали?

— Работя като техен юридически съветник — отговори Стоун, — но за разлика от вас, „Удман и Уелд“ едва ли знаят това. — В напълно трезво състояние Стоун със сигурност не би направил подобна забележка.

Бруъм се засмя.

— Какво ще пиете? — „Уайлд търки“ с лед, ако има.

Бруъм взе една кристална гарафа и сипа двойна доза на Стоун:

— Това е „Уайлд търки“, една класа над стандартното.

Стоун опита уискито и веднага отбеляза, че мъжът беше прав. Една бутилка от това питие струваше тридесет долара. Бруъм започваше да му харесва.

— Забавлявайте се, вижте се с хората — каза Бруъм и отиде да посрещне една новопристигнала двойка.

Стоун се огледа наоколо. Помещението беше претъпкано с хора. Някой свиреше доста сносно на пиано.

— Виждам поне четирима полицаи — обърна се той към Дино.

— И какво от това? Освен тях има сума ти цивилни.

— Така е, ако броиш помощниците на окръжния прокурор за цивилни. Кой е високият мъж до камината?

— Том Дийкън, шеф е на следствието в окръжната прокуратура.

— Не ми харесва — отбеляза Стоун.

— Преди това срещал ли си се с него?

— Не.

— Какво ти става напоследък, по дяволите?

— Много му шарят очите.

— Нали е от окръжната прокуратура.