Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 5

— Отвори го ти, аз съм доста вързана в ръцете.

Стоун отвори бутилката и наля вино за двамата. Съблече сакото си и го метна върху фотьойла; после двамата се настаниха на дивана.

— Доста неща поръча — каза Стоун.

— Такава съм, карам предимно на остатъците от поръчките за вкъщи — отвърна тя. — Така, та каква завладяваща мръсна работа вършиш за „Удман и Уелд“ в момента?

— Едно дело за нанесени телесни повреди — отговори.

— Мръсната работа далеч невинаги е завладяваща.

— Интересно ли е делото?

— Ни най-малко. Дъщерята на един клиент на „Удман и Уелд“ е пострадала в автомобилна злополука, но застрахователната компания на виновния за катастрофата шофьор отказва да изплати обезщетение за понесените от нея болки и страдания.

— Това е обикновената им практика.

— А теб какво те чака в офиса, след като изпратихте Данте в затвора?

Тя въздъхна.

— Нямам представа. Мисля си, че трябва да се откажа. Тази работа ме изхабява, разбираш ли?

— Мисля, че те разбирам, но Мартин Бруъм сега изглежда в период на възход. Няма ли да те вземе със себе си? — О, да, но самата аз не съм убедена дали искам това.

Струва ми се, че съм била твърде голяма идеалистка, когато започнах работа в кабинета на окръжния прокурор. Тогава си мислех, че става дума за борба на добрите срещу лошите. А сега вече хич не съм сигурна дали изобщо има добри хора — Животът е една сива зона — каза Стоун.

— Сива като дървени въглища и става непрекъснато все по-черна — засмя се тя. — Питах ли те вече дали си женен?

— Не. Не съм.

— Разведен?

— Пак не.

— Заклет ерген? Божичко! Да не си гей?

— Пак не.

— Защо не си се женил никога?

— Сигурно просто съм имал късмет. — От доста време насам използваше този стандартен отговор по въпроса.

— А ти?

— Стара мома на тридесет и две — отвърна тя.

— Предполагам, че не поради липса на предложения.

— Така е — каза със странен поглед. — Мога ли да те целуна?

Стоун се засмя:

— И друг път са ме целували, но никога досега не са ми искали разрешение.

— Мога ли?

— Въпросът е излишен.

Тя се наведе над него, докосна с пръсти лицето му и го притегли към себе си.

Устните й бяха плътни и търсещи, езикът й проникваше от време на време в устата му. Той я обгърна и притисна към себе си, но тя се освободи от прегръдката му и погледна часовника си.

— Аха, вечерята ни вече изстива — Изправи се и му подаде връхната дреха. — Продължението ще следва след китайските специалитети. Аз ще наредя масата и ще направя чай, а ти побързай.

Стоун навлече шлифера си.

— Ето — каза тя, вземи моите ключове, за да не ти се налага да ми звъниш и да ти отварям.

Стоун прибра връзката в джоба си, целуна Сюзан и излезе. Ресторантът беше на пресечка и половина от сградата. Там му се наложи да почака още малко, докато приготвят поръчката. Най-сетне му я подадоха в голям хартиен плик. Разплати се, излезе от ресторанта и с бърза крачка взе разстоянието до блока на Сюзан. Прекоси фоайето и повика асансьора. Светлинките на таблото показваха, че се намира на най-горния етаж. Асансьорът са задвижи бавно. Във всички тези ниски блокове асансьорите са много бавни, помисли си Стоун. Асансьорът спря на шестия етаж, потегли отново и най-сетне отвори врати пред него. Стоун натисна копчето за мансардния етаж и кабината запълзя нагоре.