Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 149

— Арестуван си за убийството на Сюзан Бийн — каза и още преди Дийкън да реагира, извъртя ръката му зад гърба, притисна го до стената и закопча с белезниците и двете ръце. След това го обърна с лице към себе си, извади пистолета му от кобура и взе от вътрешния джоб полицейското му удостоверение. — Това повече няма да ти трябва.

Глухо тупване зад гърба му накара Стоун да се обърне. Мик Кели беше проснат разкрачен по очи върху мраморния под, а надвесеният над него Тим Райън му поставяше белезниците.

— Вземи му пистолета и значката, Тим — нареди Стоун, — и прочети и на двамцата правата им. Ще се обадя за подкрепление.

След това избута Дийкън да седне на пейката и се обади на Дино.

— Ало?

— Тук е Стоун. Току-що арестувах заподозрения.

60

Течеше обичайното вечерно дежурство пред входа на жилищния блок, когато Джеф Баниън забеляза приближаващия по улицата голям мерцедес на Хауърд Мензиес. Двете предни места бяха заети. Джеф проследи с поглед как колата спря пред навеса, един познат на вид човек слезе от шофьорското място и тръгна към него. Не можа обаче да разпознае веднага Петер Хаусман, племенника на господин Мензиес. По някакъв необясним начин на Хаусман беше поникнала буйна коса.

— Веднага се връщам — каза младежът със силен акцент. — Няма нужда от обаждане, господин Мензиес чака мен.

— Много добре — отвърна Джеф. После хвърли отново поглед към улицата и забеляза, че един униформен от пътната полиция лепи наред бележки за глоби на неправилно паркираните автомобили. Бързо отвори вратата на мерцедеса и се настани зад волана. — Моля да ме извините, господине — обърна се към непознатия мъж на съседната седалка, — но се налага да преместя колата, един полицай лепи глоби.

— Добра идея — каза мъжът. — Много готина кола, а?

— О, да — съгласи се Джеф, маневрирайки. — Само да изчакам да се махне ченгето.

— Искаш ли да я купиш? — попита го мъжът.

— Разбира се — засмя се Джеф, — запиши ми я на сметката.

— Не мога да го разбера този Мензиес — продължи пътникът. — Няма и две седмици, откакто му я продадохме, а той сега иска да ни я върне.

— Ами?

— Да, наистина. Дошъл съм само да закарам Мензиес до летище „Кенеди“ и си прибирам колата. Плаща ни едногодишното обезщетение, за да ни я препродаде.

Междувременно полицаят, изчезна зад ъгъла и Джеф излезе от колата.

— Какво да се прави — рече той, — хората вършат какви ли не щуротии. — Върна се на поста си, недоумявайки защо ще му е на Мензиес да продава новата си кола. Домофонът итззвъня и Джеф се обади:

— Тук е Джеф.

— Хауърд Мензиес се обажда, Джеф. Ще можеш ли да се качиш при мен, за да ми помогнеш за багажа?

— Разбира се, господин Мензиес. Идвам веднага. — Отби се до рецепцията и каза на колегата си: — Ралф, нали ще наглеждаш входа? Трябва да помогна на господин Мензиес. — Взе асансьора до шестнайсетия етаж и намери вратата на апартамента отворена. — Ало?

— Влизай, Джеф — долетя гласът на Мензиес, — в кабинета съм.

Размина се с Петер Хаусман, който носеше пакети към асансьора — Има още багаж в спалнята — каза му Мензиес.