Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 146

— Е, както кажеш.

— Снощи вечеряхме с Едуардо Бианки — подхвърли Егърс, — Засипа ме с въпроси за теб.

— Така ли? И какви бяха въпросите?

— Такива, каквито биха интересували един бъдещ тъст.

Стоун премълча, но се почувства малко неудобно.

— Интересуваше се за детството и образованието ти, за финансовото ти положение, за перспективите в кариерата ти.

— Какво отговори?

— Истината, разбира се. Не мога да лъжа такъв човек.

— Той как реагира?

— Много интересно, познавам Едуардо не от вчера, но снощи за първи път чух от устата му да излезе положително мнение за някого. Естествено, той е много сдържан и възпитан, така че не съм слушал от него и отрицателни съждения. Но, повярвай ми, снощи останах много изненадан.

— От това, че някой може да има положително мнение за мен ли?

Егърс се засмя.

— Та това е Едуардо, а не някой си. Не се впечатлява лесно.

На Стоун му се искаше да задълбочи разговора по темата, но забеляза, че идва Мартин Бруъм, заобиколен от репортери.

Егърс стана на крака, Стоун не помръдна от мястото си.

— Добро утро, Марти — извика Егърс, без да се притеснява от репортерите. Протегна ръка към Мартин и той се видя принуден да се здрависа.

— Добро утро, Бил, ще те помоля да ме извиниш…

— Марти, като чух, че имаш намерение да изпратиш призовка на Стоун, реших да ти спестя този труд и го доведох да го разпиташ пред съдебните заседатели — каза Егърс и кимна с глава към Стоун.

Едва тогава той стана от пейката, протегна ръка на Бруъм и задържа неговата известно време.

— Добро утро, господин Бруъм — ясно и високо заговори Стоун, за да го уловят добре всички репортерски магнетофони. — Явявам се в съда доброволно, за да отговоря на всички ваши евентуални въпроси относно връзките ми със Сюзан Бийн и действията ми през нощта на нейното убийство. Дали ще можете да започнете днес първо с мен?

Бруъм направи усилие да скрие смущението си.

— Аз… ъъ… ще видя какво мога да направя, господин Барингтън. Оценявам желанието ви да свидетелствате доброволно.

— Настоявам да бъдат изслушани показанията ми. — Стоун продължаваше да не пуска ръката на Бруъм. — Не сте забравили нали, още преди време ви заявих, че с радост ще ви окажа всякакво съдействие.

— Да, да — каза Бруъм и успя да измъкне ръката си.

— Ако изчакате тук, господин Барингтън, ще се опитам да ви повикам възможно най-скоро.

Егърс отново произнесе високо и ясно:

— Дали ще можем да си поговорим малко насаме, Марти? Разполагам с информация, която може да повлияе върху делото, бих искал да я споделя с теб преди да свикаш съдебните заседатели.

— Съжалявам Бил, точно сега нямам време — Бруъм се обърна и закрачи към залата.

— Вчера се опитах да говоря с теб по телефона — викна подире му Егърс. След миг вратата се затвори зад гърба на Бруъм.

Репортерите незабавно се скупчиха около него.

— Каква информация имате за окръжната прокуратура, господин Егърс — попита го един от тях.

— Мисля, че е по-добре да я предам на господин Бруъм, преди да разговарям с вас. А сега ви моля да ме извините. — Седна до Стоун и му прошепна: — Непременно ще те покани да дадеш показания още сега. Ако не го направи, пресата ще го разкъса.