Читать «Подозренията убиват» онлайн - страница 145

— От тази страна на Ист Ривър Донато никога не се е чувствал в свои води — каза тя. — Той си е дете на Бруклин и не бива да излиза оттам.

— Красавец е — подхвърли Стоун. — Представям си как си обръщала глава подир него, когато е бил на деветнадесет години.

— Проблемът е, че Джони си остана деветнадесетгодишен. — Зае се да стърже сиренето. — Все прави дивотии и после моли за прошка. Страда от нещо като раздвоение на личността — в един момент е малко сладко момче, миг след това — непоносим маниак.

— Колко време всъщност живя с него?

— По-малко от месец. В последния ден от съвместния ни живот го цапардосах по главата с един чугунен тиган и той се просна като мъртъв в кухнята. Главата му излезе по-твърда, отколкото очаквах.

— Напомни ми никога да не те ядосвам — пошегува се Стоун.

Долче го погледна мило.

— Никога не ме ядосвай. Смятай се за предупреден.

Стоун отвори бутилка вино, сипа в чашата си и я вдигна да улови аромата.

— Мога ли да го опитам? — попита тя.

Стоун й подаде чаша с вино, тя я разклати, вдъхна аромата и го опита.

— Чудесно е, италианско ли е?

— „Мондави шардоне“ реколта ’94. Не всичко хубаво е италианско.

— Мондави е италианско име — самодоволно каза тя.

— А тъй като стана дума за италианци, татко те кани да дойдеш утре в Бруклин на вечеря.

— Ще ми бъде приятно. Кои ще присъстват?

— Мери Ан ще дойде, за Дино не съм сигурна. Ще минеш ли да ме вземеш от къщи към шест часа?

— Разбира се.

— В колко часа ще даваш показания пред съдебните заседатели? И за какво ще даваш показания?

— Ще свидетелствам, че не съм убил една жена.

— А това истина ли е?

— Да.

— Е, слава Богу.

Вечеряха фетучини със сос от сирене, грах и сметана.

Стоун одобри кулинарните й способности. А самата тя му харесваше все повече и повече. Вярно, че на моменти проблясваше нейната стоманена твърдост, но тук, в неговата кухня тя бе мека, забавна и мила. И наистина знаеше да готви!

— Искаш ли от сладкишите на Росария? — попита го, след като приключиха с макароните.

— Да, но само ако преди това се обадиш на „Бърза помощ“ да пратят линейка — отвърна Стоун. — Макарони със сос и сега десерт — все едно си инжектирам холестерин във вените.

След като приключиха вечерята, я заведе в горната спалня. Последва същият подробен оглед като в хола.

— Много мъжка е — произнесе се тя.

— Нали е на човек с мъжки наклонности — припомни й Стоун.

— Вече имам представа за това — каза тя, разкопча колана на панталоните му и ги пусна да се свлекат на пода.

— А, май останах без панталони — престори се на изненадан.

Последва същата операция със слиповете му.

— Точно така те харесвам — каза тя.

— Не ми се вярва тази вечер да имам… проблеми.

Разкопча блузата й и я целуна по гърдите.

— Сигурна съм.

59

На сутринта Стоун и Бил Егърс се срещнаха пред съдебната палата и се насочиха към заседателната зала.

— Дай да причакаме тук Марти Бруъм — предложи Егърс и двамата се настаниха на една от пейките в коридора.

— Сигурен ли си, че трябва да направим това? — попита Стоун.

— След като вчера той не пожела да говори с мен по телефона, не виждам друг начин.