Читать «Ченгета» онлайн - страница 10

Когато стигна до „Мълхолънд“, той видя пожарните коли. Бяха две и около тях стояха отряд пожарникари, очевидно в очакване на нещо. Бош запали нова цигара и погледна към Пауърс.

— Имаме проблем — каза униформеното ченге.

— Какъв?

Преди полицаят да отговори, към тях се приближи един от пожарникарите. На главата си носеше бялата каска на началник на отряда.

— Вие ли сте шефът? — попита той.

— Да.

— Аз съм Иън Фридман — рече пожарникарят. — Имаме проблем.

— Току-що ми казаха.

— Концертът долу в амфитеатъра трябва да свърши след час и половина. След това трябва да пуснем фойерверките. Проблемът е, че според този човек там има труп. Ето това е проблемът. Ако не заемем безопасна позиция, просто няма да има фойерверки. Не можем да го допуснем. Ако не заемем позицията, няма да сме в състояние да видим в случай, че целият склон пламне от някоя случайна ракета. Разбирате ли какво искам да кажа?

Бош забеляза, че Пауърс се подхилва, но не му обърна внимание и впери поглед отново във Фридман.

— Колко време ви трябва, за да заемете позиция?

— Най-много десет минути. Просто трябва да стигнем дотам, преди фойерверките да започнат.

— Значи имаме час и половина?

— Вече около час и двайсет и пет минути. Доста хора там долу ще се разбеснеят, ако не получат своите фойерверки.

Бош разбираше, че решението просто не зависи от него.

— Почакайте тук. Ще си тръгнем след час и петнайсет минути. Не отменяйте шоуто.

— Сигурен ли сте?

— Можете да разчитате.

— Детектив?

— Да?

— С тази цигара нарушавате закона.

Той кимна към покрития със спрей надпис.

— Съжалявам.

Бош излезе на пътя, за да смачка угарката, а Фридман се насочи обратно към хората си, за да предаде по радиостанцията, че шоуто ще се състои. Детективът схвана опасността и го настигна.

— Можете да съобщите, че фойерверки ще има, но не споменавайте нищо за трупа. В противен случай пресата веднага ще се появи, във въздуха ще започнат да кръжат хеликоптери.

— Ясно.

Бош му благодари и насочи вниманието си обратно към Пауърс.

— Не можете да разчистите едно местопрестъпление за час и петнайсет минути — каза полицаят. — Патоанатомът дори още не е пристигнал.

— Това си е мой проблем, Пауърс. Написа ли нещо за мен?

— Още не. Занимавах се с онези момчета. Нямаше да е зле, ако някой от вас имаше радиостанция там с вас.

— Тогава ми разкажи всичко от самото начало.

— Какво да разкажа? — попита Пауърс, като кимна по посока на площадката. — Защо някой от тях не разговаря с мен? Едгар или Райдър?

— Защото са заети. Ще ми разкажеш ли най-после, или не?

— Вече разказах всичко.

— Отначалото, Пауърс. Каза ми какво си направил, когато си проверил колата. Какво те накара да я провериш?

— Няма много за разказване. Обикновено наминавам оттук всяко дежурство да изхвърлям боклука.

Той посочи нагоре към хребета оттатък „Мълхолънд“. По него се виждаше редица от къщи, повечето от които бяха издигнати на конзоли и сякаш висяха във въздуха.

— Хората там горе постоянно се обаждат в участъка и казват, че тук долу палели лагерни огньове, правели се бирени купони, извършвали се дяволски ритуали и Бог знае още какво. Предполагам, че им пречи на гледката. А те не искат нищо да разваля гледката, която им е струвала един милион долара. Така че идвам тук и събирам боклука. Обикновено са отегчени малки пикльовци от долината. Пожарната охрана беше заключила портата тук, но един комбайн мина през нея. Оттогава минаха шест месеца. На градските власти им трябва поне година, за да поправи каквото и да е тук. По дяволите, преди три седмици поисках батерии за фенерчето си и още чакам да ги получа. Ако сам не си бях купил, щях да карам шибаните нощни дежурства на тъмно. На градските власти не им пука. Тези гр…