Читать «Изгубената империя» онлайн - страница 180

След като почти десет години бе пазил тайна, която можеше едновременно да го възвеличи и съсипе, Куаутли Гарса осъзна, че всичко е изгубено. Само за няколко седмици всичко беше унищожено от двама ловци на съкровища. Американци — империалисти, също като Кортес и неговите орди. Не беше справедливо. Историята се повтаряше. Как бяха успели тези Фарго? И то толкова бързо?

Проклети да са, проклет да е и Ривера, това изменническо копеле, мислеше си Гарса. Той нямаше да стане жертва на същата участ като предците си. Беше сам, но съдбата му още беше в неговите ръце.

На петия ден, след като гръмна новината, Гарса, затворен в кабинета си, пред който тълпите скандираха: „Покажи се!“ и „Гарса — вън!“, разпусна охраната и погледна през прозореца към онова, което само допреди часове беше неговата предана публика. Коварните конквистадори се бяха завърнали, за да съсипят всичко, съградено от него.

По залез-слънце Гарса излезе от кабинета си с подпухнали очи, качи се на покрива на сградата, гледаща към Темпло Майор, погледна за последно града и това, в което би могъл да го превърне, и безцеремонно скочи във въздуха.

Заобиколен от хиляди смаяни свидетели, обезобразеният му труп лежеше на стъпалата на пирамидата — последен спомен от изгубената Ацтекска империя.

По високоговорителя над шезлонга на Реми прозвуча резкият глас на Селма:

— Готова съм, когато кажете.

— Идваме.

Намериха Селма в края на масата в работната зала.

— Току-що получих последните данни: сходен сценарий, разигран от Американското геоложко общество преди няколко години.

Беше събрала информация от десетки геоложки организации и университети от цял свят.

— Видя ли го? — попита Сам.

— И да разваля удоволствието? В никакъв случай.

Един от най-проблемните въпроси, на които все още не бяха намерили отговор — поне не задоволителен, беше защо, след като са изминали двайсет хиляди километра по земното кълбо, протоацтеките бяха избрали за свой дом точно езерото Техкоко? Легендата твърдеше, че ги е довел орел, кацнал на кактус и със змия в клюна си, но теорията за миграционното иконографско изместване на професор Дайдел подсказваше, че оригиналният образ е била птица малео, кацнала на дуриан.

— Продължавай, Селма.

Селма насочи дистанционното към екрана и след миг се появи изображение на остров Чикомоцток, гледан от въздуха. Камерата се отдалечи, за да обхване островчетата наоколо, както и самия залив.