Читать «Изгубената империя» онлайн - страница 11
Клайв Касслер
— Пускаш ми това, защото…?
— Това са Сам и Реми Фарго.
— Трябва ли тези имена да ми говорят нещо?
— Спомняте ли си миналогодишната история за Изгубената изба на Наполеон… изгубените спартанци?
Гарса кимна:
— Да, да…
— Семейство Фарго стояха зад нея. Бива ги в тази работа.
Това вече привлече вниманието на Гарса. Той се наведе напред.
— Къде е направен този запис?
— В Занзибар. От кореспондент на Би Би Си. Разбира се, може да е съвпадение.
Гарса махна с ръка.
— Не вярвам в случайните съвпадения. Ти също, приятелю, иначе нямаше да ми го покажеш.
За първи път, откак бе влязъл, Ривера издаде нещо като емоция — тънка усмивка, макар очите му да останаха безстрастни.
— Прав сте.
— Как попадна на записа?
— След… разкритието… накарах техническия си екип да създаде специална програма, която да следи Интернет за ключови думи. В случая това са „Занзибар“, „Танзания“, „Чумбе“, „потънал кораб“, „съкровище“. Последните две явно са специалността на семейство Фарго. В интервюто твърдят, че са там просто на почивка, но…
— Толкова скоро след случая с онази британка…
— Силви Радфорд.
Да, Радфорд, мислеше си Гарса. Добре че тази идиотка нямаше представа какво е намерила и беше решила, че е някаква дрънкулка. Разнасяше я из цял Занзибар и питаше хората какво може да е това. Жалко, че се наложи да я убият, но Ривера беше подходил с обичайната си предпазливост — заключението на полицията беше грабеж.
Това, което мис Радфорд всъщност беше намерила, бе съвсем тънка нишка, нужен й бе внимателен и експертен поглед, за да не се скъса. Но семейство Фарго… Те като че ли знаеха всичко за разследването на случайни нишки. Умееха да разкриват нещо от нищо.
— Възможно ли е да е казала на някого какво е намерила? Подозирам, че Фарго имат собствена разузнавателна мрежа. Дали са надушили нещо? — попита Гарса, присвил очи срещу Ривера. — Кажи ми, Ицли, пропуснал ли си нещо?
Ривера дори не мигна от този поглед, разтреперил много министри и политически опоненти. Само сви рамене.
— Съмнявам се, но е възможно — отвърна той спокойно.
Гарса кимна. Въпреки тревожната възможност мис Радфорд да е споделила находката си с някого, фактът, че Ривера спокойно признава, че е възможно да е допуснал грешка, го радваше. Като президент Гарса беше обграден от подлизурковци и безгръбначни. Но имаше вяра на Ривера, че ще му представи истината неизопачена и ще поправи дори непоправимото. Никога не го бе подвеждал в нито едно от двете.
— Разбери — нареди той. — Замини за Занзибар и разбери какво са намислили Фарго.
— Ами ако не е съвпадение? С тях няма да можем да се справим така лесно, както с англичанката.
— Сигурен съм, че ще намериш начин — отвърна Гарса. — Ако нещо сме научили от историята, то е, че Занзибар може да бъде много опасно място.
Глава 3
След разговора със Селма, Сам и Реми подремнаха, после си взеха по един душ, преоблякоха се и слязоха със скутерите по крайбрежната алея до Стоун Таун и любимия си ресторант с танзанийска кухня „Екунду Кифару“, „Червеният носорог“ на суахили. Заведението с изглед към морето беше сгушено между старата сграда на митницата и Голямото дърво — гигантска стара смокиня, където всеки ден се събираха собственици на малки лодки и капитани на чартърни корабчета, предлагащи разходки до Затворническия остров или остров Баве.
