Читать «Безкрайни тайни» онлайн - страница 2

Придружавана от петгодишната си дъщеря Рейчъл, Трея Глицки отвори вратата в бялата дъсчена ограда на семейство Харди. Дизмъс Харди, които седеше в хола си и гледаше през ленените щори на предния прозорец, викна към жена си в кухнята, че те са вече тук и отиде да отвори входната врата.

Трея се обърна, затвори портичката и се наведе да вземе един малък брезентов чувал. По начина, по който го вдигна, изглеждаше сякаш тежи сто килограма. Когато се изправи, раменете й се повдигнаха и спуснаха, след което тя посегна със свободната си ръка към челото си и застина напълно неподвижно за секунда или две. С малката си ръчичка Рейчъл се държеше за предния джоб на дънките на майка си, докато поглеждаше нагоре към лицето й, а устните й бяха здраво стиснати.

Харди прекоси верандата и слезе по трите стъпала до циментовата пътечка, която пресичаше предната му ливада. Слънцето вече се беше спуснало зад сградите, въпреки че истинският мрак щеше да падне след поне още двайсет минути. Когато Трея се обърна и го погледна, изглеждаше като че ли всеки момент щеше да загуби легендарното си присъствие на духа. Тя беше висока жена — почти с ръста на Харди — и бе добре сложена. Изразителната й уста, която обичайно веднага се разтегляше в усмивка, сега потрепна и след това образува черта и остана така.

Харди излезе, взе чувалчето от ръцете й, придърпа я към себе си и я прегърна, като я задържа за момент. Най-накрая се отдръпна назад и прошепна:

— Как е той?

Тя поклати глава и сви рамене. След това отговори, тихо като него:

— Все още не знаем.

Франи също дойде, докосна рамото му и го заобиколи, за да прегърне Трея.

Диз се отдръпна настрани и приклекна на едно коляно, за да бъде главата му на равнището на Рейчъл.

— А как е най-любимото ми момиченце на целия свят?

— Добре — отвърна тя. — Но Зак го блъсна кола.

— Знам, скъпа.

— Обаче няма да умре.

Харди погледна нагоре към двете жени. Трея бързо му кимна и той отново се обърна към дъщеря й:

— Разбира се, че няма. Но, доколкото разбрах, ти ще останеш тук за няколко дни, докато той се оправи. Нали нямаш нищо против?

— Ако мама каже.

— Тя точно това иска. В чувала твоите неща ли са? Ето, дай да го взема. А сега, ако ме прегърнеш през врата, стария ти чичо Диз ще те занесе вътре.

След това всички минаха по пътечката и влязоха в къщата.

— Ейб отиде с линейката — казваше Трея, — не знаем колко време ще трябва да останем там. Просто не ми стигат думите да ви се отблагодаря, че ще гледате Рейчъл през това време.

— Не се излагай — отвърна Франи. — Ние обичаме Рейчъл — тя се протегна и докосна бузката на детето, което си почиваше на раменете на Харди, — тя е любимото ни малко момиченце.

Харди и Франи отидоха да изпратят Трея, след като настаниха малката Рейчъл пред телевизора с чиния бисквити и чаша мляко. Отново спряха на пътечката, точно до оградата.

— В съзнание ли беше? — попита Харди.

— Не — отговори Трея, след което замълча за малко и продължи с по-нисък глас: — Не си беше сложил каската.

— Какво точно се е случило? — попита Франи.