Читать «Предателство» онлайн - страница 34

Тя не познаваше града толкова добре, колкото него. Беше му казала това по време на вечерята, а той го използва като повод да я покани да излязат отново: не може да живееш толкова близо до един от най-невероятните градове в света и да не знаеш достатъчно за него. Беше направо грях.

И така те посетиха музея на изящните изкуства, върнаха се обратно през парка Голдън Гейт и спряха да пият чай в японската чайна градина след един час в музея на Де Янг. Хубавото августовско време се задържа и след като паркираха на площад „Жирардели“, те се върнаха назад пеш и хапнаха багети с гъши пастет и пиха червено вино на външна маса в едно френско бистро.

След това се поразходиха, лениво разглеждайки забележителностите и опитвайки да изминат стръмния наклон на Ломбард — „най-кривата улица в света“ — макар че всъщност според Нолан дори не беше най-кривата улица в града. Тази чест се падала на Върмънт Стрийт надолу към Мисията. Независимо от всичко Ломбард беше достатъчно стръмна и крива и той й каза, че ако иска може да го хване, за да пази равновесие, и тя го направи.

На Норт Бийч в кафе „Триест“ Нолан й купи капучино и го донесе на малката масичка пред нея.

— Е, дойде време за още един рискован въпрос.

Този път, чувствайки се по-свободно с него, тя се усмихна и каза:

— Ъ-хъ.

— Мислиш ли, че можеш да се справиш?

— Човек никога не знае, но ще опитам.

— Писмата на Ивън.

— Какво за тях?

— Прочете ли ги?

Тя наведе поглед към кафето си, вдигна чашата и пи. Остави я внимателно долу.

— Защо вместо това не ми кажеш пак, че съм красива и да караме на тая тема?

— Добре. Пак си красива. След последния път, когато беше за известно време направо противна.

— Да, бях ужасна, нали?

Но шегите не действаха. Тя стисна устни и затвори очи, въздъхна, после ги отвори и го погледна право в лицето.

— Още не съм. Опитах се да ги прочета онази вечер, но все още не съм безразлична към него. Не съм променила мнението си за това, което прави, така че всъщност нищо казано от него…

Нолан почака един дълъг миг, преди да отпие от кафето си и още един, преди да заговори:

— Не намираш нищо благородно, величествено или добро в един воин, нали?

Тя срещна за миг очите му.

— Воин — изрече подигравателно тя.

— Точно така, воин.

Тя поклати глава.

— Ивън не е воин, Рон. Ивън е обикновен войник, пионка, която изпълнява заповедите на хора, които не уважава, бие се в страна, която не ни иска там, рискува живота си за кауза, в която не вярва. Трудно ми е да намеря място в уравнението за думи като благороден, величествен и добър, когато виждам само разруха, глупост и невежество.

— Добре — каза Нолан. — Вероятно можем хубаво да поспорим за тази точно воина. Но аз нямам това предвид. Говоря за философската концепция за воин.