Читать «Предателство» онлайн - страница 250

— Все още ми се струва сън — каза Ейлийн. — Сякаш всеки миг ще се събудя и той отново ще е в затвора.

Франи протегна ръка и хвана нейната.

— Нищо подобно няма да се случи. Това, което ще стане е, че Тара и той ще се оженят следващия месец и въобще няма да се изненадам, ако много скоро след това станеш баба.

Ейлийн стисна ръката на Франи, погледна бързо към небето, след което отново погледна към нея.

— От твоите уста — в божиите уши. Но след всичкото това време направо не смея да се надявам.

— Ще свикнеш — каза Харди.

— Не — усмихна се Ейлийн насреща му. — Ти не разбираш. Никога не искам да свиквам с това. Искам да съм също толкова радостна както днес през всеки останал ден от живота ни. Искам никога да не забравяме как се чувстваме днес и какъв късмет имахме. Ние наистина не вярвахме, че някога това ще се случи и сега, когато стана… е просто… просто чудо. Живеем в чудо и не можем да го забравим, и съм толкова благодарна.

Тя неочаквано стана, заобиколи Уошбърн, наведе се и прегърна Харди. След това го целуна по бузата и се изправи.

— Благодаря ти — каза му. — А сега смятам отново да ида да прегърна сина си.

— Отлична идея — съгласи се Харди. — Прегърни го и от мен.

Когато тръгна, Уошбърн отпи от виното си и каза:

— Трябва да призная и на двама ви, че се чувствам малко неловко да присъствам тук. Тя трябваше да може да устрои това празненство преди четири години.

Харди поклати глава.

— Властта извърши измама, Арън. Измами го и не му даде честен процес. Аз не бих се бичувал заради това.

Франи се наведе напред.

— О, да, би се бичувал. Но това не променя факта, че ти не трябва да го правиш.

— Е, във всеки случай — каза Уошбърн, — забавената справедливост е отказана справедливост, но днес ще трябва да се задоволя с „по-добре късно, отколкото никога“. — Той хвърли поглед назад към Ивън. — Момчето плати доста висока цена, трябва да признаем. Но каквото и да му предстои, вярвам, че ще успее да се справи.

— Има отлични шансове — съгласи се Харди. — Наистина отлични шансове.

* * *

Ивън знаеше, че си има работа с професионалист в ръкопашния бой и не можеше да си позволи колебание. Веднага щом Нолан започна да отваря вратата, той наведе рамо и я блъсна с всичка сила. Ударът изхвърли Нолан назад, задната част на крака му закачи малката масичка и той полетя надолу по гръб. Ивън се хвърли отгоре и заби коляно в гърдите му, почти преди той да се блъсне в пода. Нанесе незабавно няколко удара с бокс в челюстта му.

Но всичкият изпит алкохол не бе в негова полза. Нолан се изправи и нанесе злостен кос удар във врата му. Той го отхвърли по гръб отстрани до камината и спря дишането му.

Нолан се завъртя и премина със скок разстоянието помежду им — около метър и половина. Ивън направи широк замах, който Нолан блокира с ръка, но успя да го удари в слабините. Това му позволи да мине от вътрешната страна и да удари два пъти главата му с боксовете. Бяха бръснещи удари, но все пак накараха Нолан да се дръпне назад, където успя да се изправи на колене и дори да се усмихне с някаква тъпа решимост: