Читать «Предателство» онлайн - страница 249

— Цели се по-нависоко, иначе и аз ще започна да режа на ниското — и тя игриво замахна към него с ножицата.

Харди направи още една крачка назад, после навири глава и погледна през рамото й.

— Я виж какво е довлякла котката тук.

По тясната пътечка от едната страна на къщата се задаваше Глицки. Беше цивилен, с ръце в джобовете на ожуленото кожено яке. Стигна до Франи и я прегърна лекичко, прие целувката й по бузата и се обърна към съпруга й.

— Знам, че ще прозвучи грубиянски — каза Харди, — но днес е неделя. Мислех си, че каквото и да е, може да почака. Но може би не е така.

— Може би не е така в крайна сметка. Знаеш ли нещо за това?

— За кое?

— Джак Олстронг.

Харди почувства кухина в стомаха си. Задържа дъх, прокашля се и се опита да преглътне.

— Не. Какво ще ми кажеш за него?

— Седнал в колата си тази сутрин в Хилсбъро, завъртял ключа и хвръкнал във въздуха заедно с половината си къща. Гръмна в новините.

— Не гледам телевизия в неделя.

Глицки не помръдваше от мястото си.

Франи докосна ръката му.

— Ейб? Нещо не е наред ли?

— Не знам, Фран. Не знам дали нещо не е наред. Мислех си, че Диз ще може да ми каже — той не сваляше очи от Харди.

Който си пое въздух, после още веднъж, след това издиша тежко и се смъкна на колене.

Епилог

2008 г.

Един топъл ден на късното лято, около петнайсет месеца след смъртта на Джак Олстронг, един отличен джазов квартет свиреше аранжименти от репертоар достоен за биг бенд в задния двор на Ейлийн Шолер, която тъкмо излизаше от къщата. Проби си път под балоните и хората, поднасящи благопожелания. Тук докосваше ръка, там гръб, усмихвайки се и разменяйки поздрави с гостите си. Накрая стигна до масата, на която седяха Дизмъс и Франи Харди и пиеха вино с Арън Уошбърн.

— А, ето къде сте били, чак в дъното. Имате ли нещо против една стара жена да седне при вас?

— Не виждам никакви стари жени наоколо — погледна я Уошбърн. — Но светнали от щастие майки на герои от войната са добре дошли.

Харди дръпна стола й и тя седна, докато очите й блестяха в потвърждение на думите на Уошбърн. Усмихна се на всички.

— Герой от войната. Мислех, че никога няма да чуя тези думи за Ивън отново. А сега… — Тя се обърна, посочи наплива от хора и се обърна към Харди. — Как мога някога да ти се отплатя?

— Повярвай, Ейлийн, самият резултат беше най-голямата отплата. Да виждам там Ивън — как върви като свободен човек. Виж го как се смее и почесва.

След като апелативният съд назначи второ дело, Областният прокурор на окръг Сан Матео се отказа от по-нататъшно съдебно преследване. Изглежда ФБР нямаха желание да сътрудничат, позовавайки се на националната сигурност и необходимостта да запази поверителността на вътрешната си информация. При пламенното възражение от страна на Мери Патриша Уелан Мийли, Областният прокурор с удоволствие се възползва от това като причина да свали обвиненията.

Всички обърнаха глави към мястото, където бе застанал Ивън. Ръката му прегръщаше Тара и двамата бяха заобиколени от кръг от хора — баща му, няколко други мъже и жени на неговата възраст, Тони Онофрио и даже Стан Паганини.