Читать «Предателство» онлайн - страница 23

— Направо го надървих — каза Нолан.

— Значи си вътре, ако успеем да го получим?

— До края, Джак. Ще бъдем ненормални, ако не го направим.

— Съгласен съм. Но не искам да го представям твърде захаросано. Мисля, че може да изгубим десетина души. Говоря за убити, не дезертирали или изчезнали.

— Добре.

— Ще има значителна премия за теб. Двайсет на месец добре ли е?

— Кога започвам?

— Първо да получим поръчката. Но не забравяй, искам да си сигурен, че го приемаш. Задникът ти там постоянно ще е изложен на опасност.

— Ще има седемстотин души да го пазят. Мога ли да си взема лична охрана? Този тип Шолер ми харесва. Държи здраво нещата.

— Ще говоря с Калистън, но мисля, че няма да има проблеми. Той даже не знае кои са тези момчета.

— Нещастни копелета.

— Хей, те са на редовна служба. Какво очакваш?

Джак заобиколи бюрото си и застана пред прозореца, загледан в летището навън. Един огромен транспортен самолет С–17 Глоубмастър III се плъзна по пистата — още няколкостотин тона доставки и оборудване направо от САЩ. Без да се обръща, той каза:

— Каква е програмата ти от днес нататък?

— Кога точно?

— Следващите две седмици.

— Доста ненатоварена. Получих предложения в „Анаконда“ и „Тикрит“. Там определено имаме приятели, които искат да се свържат с нас, но първо трябва да се оправят с големите началници. Може да се наложи да заместваме ВКУ и на двете места. Все пак имам усещането, че като цяло са отворени за това, което правим тук. Каквото и да се случи, ще отнеме известно време. Защо питаш?

Сега Олстронг се обърна.

— Бих искал да те върна в Щатите за седмица-две. Да разчистиш малко бъркотии в домашния офис. Бих отишъл сам, но точно сега, ако искаме да спечелим въпросните предложения, не мога да замина. Ще се върнеш съвсем навреме за онази работа в триъгълника, ако нещата се осъществят. Пък и от утре списъка със служители ще е пълен до следващата поръчка.

— Какви проблеми има там?

— Ами — Олстронг допи скоча си, — наех частен детектив и той е открил Арнолд Цвик. Идиотът, който се върна в Сан Франциско. Цвик беше онзи старши служител на компанията, който бе изчезнал с четвърт милиона долара пари на Олстронг преди шест седмици. — Някак ми се иска да си получа обратно парите. Надявах се ти да успееш да му набиеш малко разум в главата. След това можеш да си вземеш една малка заслужена почивка и да отидеш, където ти се иска. Как ти се струва?

— Кога искаш да тръгна?

— Мога да те кача на самолета за Травис утре сутринта.

— Имаш го.

Олстронг се усмихна:

— Знаеш ли, Рон, мразя, когато вземаш решенията си твърде бавно.

— Знам — каза Нолан. — Това ми е недостатък, но работя върху него.