Читать «Предателство» онлайн - страница 19

— Долар на час? Толкова ли вземат?

— Приблизително толкова за готвачите и другия персонал. Пазачите изкарват по двеста на месец — Нолан снижи още гласа си и махна към бюрото: — Да не ме чуе Тъкър. Джак обяви по двайсет долара на час на човек, но нали ти казвам, че Куван е гений. Неговият хонорар е два долара на час, което покачва разходите ни на три долара, а ние прибираме седемнайсет. Това е на час. Двайсет и четири по седем, по сто и шейсет души до този момент, а имаме още двеста в процес на обработка. Колкото повече докарваме, толкова повече печелим. Както ти казах, ако знаеш какво да правиш, това място е златна мина. Колко ти плащат на теб, Ивън? Две хиляди на месец?

— Там някъде. Плюс рискованите дежурства…

Смехът на Нолан го прекъсна.

— Рисковани дежурства, какво е то? Сто и петдесет на месец. Толкова изкарват нашите готвачи.

— Да, каза ми вече.

Тази новина разтревожи Ивън — сто и петдесет долара допълнително на месец, и то за това, че рискуваш ежедневно живота си. След известна пауза Нолан го изгледа отстрани.

— Знаеш ли колко изкарвам аз?

— Нямам представа.

— Искаш ли да ти кажа?

Кимване.

— Да.

— Двайсет хиляди на месец. Необложени с данъци, между другото. Разбира се, аз имам много опит и такива като мен получават премии. И все пак хора като теб могат да си изкарат службата тук, да се приберат и да се върнат отново с някой от нас, които имаме договори, и със сигурност ще прибират минимум по десет хиляди на месец. Шест месеца и се прибираш у дома с куп пари. Това нещо трае достатъчно дълго, вложените пари междувременно се въртят и си отиваш вкъщи като милионер.

* * *

Изправен зад бюрото, майор Чарлз Тъкър изглеждаше сякаш има нужда да прекара известно време на слънце. Потта му избиваше през ризата. Носеше очила без рамки под високо чело и почти невидими руси вежди — карикатура на изтормозен счетоводител. Той не скриваше презрението си към Нолан.

— Нека видя документите ви. Кой се е подписал този път?

— Полковник Рамсдейл, сър. Координатор на службата за охрана на въздушната база.

— Още един от приятелите на господин Олстронг?

— Другар по оръжие. Да, сър. Били са заедно в „Пустинна буря“.

— Радвам се за тях.

Тъкър погледна към листовете хартия, които Нолан му беше подал. Прелисти първата страница, огледа втората, върна се на първата.

— Всичко наред ли е, сър? — попита Нолан с иронично раболепие.

— Това са прекалено много пари, за да ги носите в брой, Нолан. — Той посочи Ивън. — Кой е този?

— От конвоя, сър. Охрана за пътя обратно до базата.