Читать «Предателство» онлайн - страница 18

— Куван Крекар, този тук е младши лейтенант Ивън Шолер, Национална военна охрана на Калифорния. Тук е само от няколко седмици и аз се опитвам да го накарам да се отпусне. — След това към Ивън: — Куван ни помогна с част от нашия филипински персонал в BIAP. Гениален е в откриването на хора, които искат да работят.

Докато Куван протягаше ръка, за да предложи на Ивън едно силно и здраво ръкостискане, той се усмихна и каза:

— Всички хора ценят благородството на труда. Ако всички хора имаха работа, нямаше да има войни.

— Тогава аз щях да бъда безработен — отговори изненадващо и за самия себе си Ивън.

Но Куван прие коментара спокойно, усмивката му даже не трепна.

— Но не за дълго, обзалагам се. Дори моят приятел господин Нолан, професионален военен с известна репутация, си намери значима работа в частния сектор.

Куван изглеждаше на трийсет и няколко. Кожата на лицето му беше светла, разполовяваше го голям гърбав нос, под който стоеше обичайният за иракчаните мустак.

— Все пак, добре дошъл в страната ни, лейтенант. В добри ръце си с господин Нолан.

— Имам това впечатление — отговори Ивън.

Куван обърна усмивката си към Нолан.

— Чуват се слухове, че господин Олстронг ще наддава за проекта за валутата.

Ставаше дума за договора за замяна на старата иракска валута — тринайсет тона хартия с лицето на Саддам Хюсеин върху всяка банкнота — с нова, с различен дизайн. Две хиляди и четиристотин тона нови динари се очакваше да бъдат разпространени за по-малко от три месеца. За това щяха да са необходими стотици иракчани във всички части на страната и всички те трябваше да бъдат разквартирувани и хранени в нови лагери с нова инфраструктура и интернет връзка в Мосул, Басра и много други градове — точно онзи вид работа, с която Олстронг се занимаваше в момента на летището в Багдад. Щеше да е необходим още цял автомобилен парк от петтонни камиони, за да се превозват хората и парите.

— Напълно е възможно — отговори Нолан. — Макар че от две седмици не съм разговарял с Джак. Нали знаеш, че за две седмици светът може да се преобърне.

— Добре, когато го видиш — каза Куван, — спомени моето име. Хартията и печатарските преси, всякакви подробности във връзка с дизайна и банките — познавам хора с такива умения и може би Джак и аз ще се споразумеем, ако е рекъл Аллах.

— Непременно ще му кажа, Куван. Ако въобще участва в наддаването.

Зад тях Тъкър се изкашля. Куван побърза да се сбогува с Нолан и Ивън и след това се приближи до бюрото.

Отстъпвайки няколко крачки назад, с което поведе и Ивън, Нолан заговори с приглушен глас:

— Като си говорим за работа, ако Куван е с нас в този бизнес с валутата, можем да разчитаме на успех. Без да омаловажавам постижението на Джак, без Куван нямаше да имаме летището и това съвсем не е преувеличение.

— Какво е направил той?

— Нали ти казах как всичко зависеше от това да се докара много работна ръка тук за две седмици. Джак обеща да го направи и военните му повярваха — той може да бъде много убедителен. Но все пак нещата опряха до истинската реализация и Къстър Батълс започнаха да ни изпреварват на всяка крачка с намирането на работници. Джак нямаше идея откъде може да намери пазачи, готвачи и всички останали, които щяха да са му нужни. Но се оказало, че един от старите другари на Джак от Делта Форс работи като охрана на ВКУ. Той го насочил към Куван, който пък го насочил към една безкрайна върволица черноработници — непалци, йорданци, турци филипинци, какви ли не. Даваш им по един долар на час и те правят, каквото поискаш — готвят, чистят, застрелват някого…