Читать «Белият път» онлайн - страница 48

— Само докато се прибера у дома.

— Готова работа.

— Благодаря ти много.

— Страх те е заради Фокнър, а?

— Изглежда, че е така — свих рамене аз.

— Неговите хора вече ги няма, Паркър. Мъртви са. Сега той е сам.

— Е, въпреки това…

— Нещо да се е случвало, което да те е навело на други мисли? Кажи ми, Чарли.

Поклатих глава. Какво да му кажа? Че отново съм имал видения ли? Нищо определено нямаше, освен собственото ми безпокойство и чувството, вътрешно и неясно, че Фокнър не е човек, който би оставил унищожението на целия му род безнаказано.

— Страшен живот водиш, Паркър! Страшен, направо очарователен, загряваш ли? Помниш заповедта на прокуратурата, нали? Да не те закачаме за нищо! Нито за пречките, създавани в течение на самото следствие, нито за нищо. Никакви обвинения срещу теб или твоето приятелче за убитите в Лубек. Е, не казвам, че ти си ги пречукал всички до един, но все пак…

— Загрявам — отвърнах остро.

Хич не ми се искаше да водим подобен разговор, ама хич.

— Мога ли да разчитам сега за това, че ще се отбивате, ще хвърляте по едно око?

— Вече обещах, проблем няма. Лично ще го правя, когато мога. Как мислиш, дали ще се навие да й сложим аларма или дори по-добро — „паникбутон“, а?

Позамислих се. Знаех, че за такова нещо ще е необходима висша дипломация и хитруване както в Обединените нации, но пък реших, че в крайна сметка мога и да я придумам.

— Вероятно. Имаш ли предвид добър специалист, който да го монтира?

— Познавам един. Поговори с Рейчъл и ми се обади, а?

Благодарих му и станах. Не бях минал и два метра, когато той ме повика:

— Хей, Чарли, тя няма ли някоя приятелка без гадже или някоя неженена, а?

— Струва ми се, че има — отвърнах, без да мисля, и изведнъж усетих как жестоко съм се натопил, а лицето на Макартър направо светна. — Мамка му — опитах се да позакърпя положението, — аз да не съм фирма за осъществяване на връзки, а?

— Хайде, Паркър, не се прави на три и половина. Толкова можеш да направиш за мен, нали?

— Ще попитам — рекох и отново се изругах наум. — Ама не обещавам нищо.

Оставих го усмихнат. Усмихваше се и махаше с ръка на келнерката за още кифлички.

През останалата част на сутринта се опитах да привърша поизостанала писмена работа, изпратих сметки на двама клиенти и се захванах да анализирам малкото информация, която имах за Каси Блайд. Вече бях говорил с тогавашното й гадже, с всички по-близки приятели и колеги, с хората от фирмата в Бангор, където бе ходила да търси работа. По същото време колата й е била на сервиз, затова бе използвала рейса за Бангор, който тръгва от депото на „Грейхаунд“ на ъгъла на „Конгрес“ и „Сейнт Джон“ някъде около 08,00 сутринта. Според полицейското следствие и проучванията на Сандкуист шофьорът на рейса я помнел, защото двамата поговорили известно време. В компанията, която осъществява връзки с търсещи подходящи служители фирми, се забавила около час. Въпросният офис се намира на площада „Уест Маркет“. Сетне се отбила в книжарницата „Букмаркс“. Една от продавачките я запомнила — Каси я питала за някои книги на Стивън Кинг.