Читать «И няколко червени рози» онлайн - страница 12

Отпусна ръка върху коляното на жена си и потегли към брега, макар утринта да посивя в спусналата се мъгла.

Движейки се по магистрала № 68, Катрин Данс се обади на децата. Баща й Стюарт ги караше към лятното им училище. Заради ранната среща в хотела Катрин остави дванайсетгодишния Уес и десетгодишната Маги да преспят у родителите й.

— Здрасти, мамо! — изчурулика Маги. — Ще отидем ли у Роузи на вечеря днес?

— Ще видим. Имам важен случай.

— Снощи приготвихме сами спагетите за вечеря. Баба ми помагаше. Разбъркахме брашно, яйца и вода. Баба каза, че ги правим от нулата. Какво означава „от нулата“?

— От основните съставки. Не сте ги купили готови.

— Аха.

— До скоро, скъпа. Обичам те. Искам да чуя и брат ти.

— Здрасти, мамо.

Уес се впусна в дълъг монолог за играта на тенис, планирана за днес.

Уес беше на дванайсет и Данс подозираше, че вече е започнал да изкачва стръмния път към зрелостта. Понякога си беше нейното малко момче, понякога — затворен в себе си тийнейджър. Изгуби баща си преди две години и едва сега започваше да смъква бремето на тъгата. Маги, макар и по-малка, беше по-издръжлива.

— Майкъл не се е отказал да излиза с лодката през почивните дни, нали?

— Определено.

— Страхотно!

О’Нийл беше поканил момчето да го заведе на риболов в събота заедно с по-малкия си син Тайлър. Ан рядко се присъединяваше и макар понякога да им правеше компания, Катрин също не си падаше много по корабоплаването заради морската болест.

Тя размени няколко думи с баща си, благодари му за грижите за децата и спомена, че новият случай ще я ангажира доста. Стюарт Данс беше съвършен дядо — полупенсионираният морски биолог с удоволствие общуваше с внуците си. Нямаше нищо против да влиза и в ролята на шофьор. Днес обаче го бяха извикали за консултация в монтерейския аквариум, но увери дъщеря си, че след лятното училище ще остави децата при баба им. Данс щеше да ги прибере по-късно.

Всеки ден Катрин благодареше на съдбата и боговете, че са я дарили с любящо семейство. Съчувстваше на самотните майки, които не могат да разчитат на ничия помощ.

Забави, сви на светофара и влезе в паркинга на болница „Монтерей Бей“. Разгледа тълпата зад сините подвижни бариери.

Протестиращите бяха повече от вчера.

А вчера бяха повече от завчера.

Болницата беше известна институция, един от най-добрите медицински центрове в региона и навярно най-идиличният, разположен сред борова гора. Тя познаваше добре мястото. Тук беше родила децата си, беше седяла край леглото на баща си след тежката операция. В болничната морга идентифицира тялото на съпруга си.

Наскоро я нападнаха тук — инцидентът беше свързан с протеста.

По-рано същия месец Данс изпрати млад полицай от шерифството да охранява затворник в областния съд в Салинас. Подсъдимият избяга, нападна и жестоко обгори полицай Хуан Милър. Доведоха го в интензивното отделение на болницата. Стъписаните му, разстроени близки, О’Нийл и колегите му в монтерейското шерифство изживяха трудни времена. Данс също.