Читать «Лицето на измамата» онлайн - страница 9

Айрис Джоансен

— Новак?

— Точно излизам от дома на Логан. Мисля, че се е спрял на Ив Дънкан.

— Мислиш или си сигурен?

— Попитах го дали иска аз да се свържа с нея. Каза, че сам щял да се заеме.

— Не ти ли каза защо му е нужна?

— Не.

— Ами ако става дума за нещо лично?

Това пробуди интереса на адвоката.

— Възможно ли е да е нещо лично?

— Не знаем. Според информацията, която имаме от теб, напоследък той се интересува от какво ли не. Може и нарочно да те обърква.

— Възможно е. Но ти очевидно не си на такова мнение, щом ми плащаш такива царски суми.

— Ще получиш и още, ако ни дадеш нещо, което да използваме срещу него. Той събра прекалено много средства за републиканската партия през последните шест месеца, а до изборите остава малко.

— Поне президентът е демократ. Популярността на Бен Чадборн е нараснала отново този месец. Мислиш ли, че Логан иска да направи всичко възможно републиканците да спечелят отново? Та те могат да го направят и без него.

— Но може и да не успеят. Трябва да го спрем!

— Не можем ли да го хванем с нещо друго?

— Не. Абсолютно чист е.

Това не изненада Новак. Бе разбрал, че Логан е прекалено умен, за да попадне в някакъв капан.

— Явно разчиташ на мен?

— Не само. Имаме и други източници.

— Но никой от тях не е така близо до него.

— Казах, че ще ти бъде платено добре.

— Смятам да заменим парите с възможността да стана заместник-губернатор на щата.

— Знаеш, че затова поддържаме Данфорд.

— Той обаче не ви е помогнал толкова, колкото аз.

Настъпи мълчание.

— Донеси ми необходимата информация и ще помисля по този въпрос.

— Ще се постарая.

Кен затвори телефона. Беше се оказало по-лесно, отколкото очакваше. Тимуик трябва наистина да е здраво притеснен от наближаващите президентски избори. Демократи или републиканци, всичките бяха едни и същи. Усладеше ли им се веднъж властта, така се пристрастяваха към нея, че все гледаха да стигнат до „Севънтийн Майл Драйв“.

В този момент дворецът в испански стил на Логан отново се разкри пред погледа му. Логан не беше политик; той беше нещо рядко — истински патриот. Беше републиканец, но Новак го бе чувал да хвали и президента-демократ за преговорите с Йордания преди три години.

Но патриотите си оставаха често непредвидими. Дори опасни.

Тимуик желаеше да се отърве от Логан и ако действаше както трябва, Кен можеше да се възползва от това, за да се добере до губернаторския пост. Почти не се съмняваше, че Логан възнамерява да възложи на Ив Дънкан нещо от личен характер. Беше прекалено тайнствен и напрегнат. Тайните, свързани с останки от скелети, обикновено говореха за някаква вина. Убийство? Защо не. Логан беше живял доста бурно. Очевидно по някое време се бе спънал и си бе наранил някой от пръстите на крака.

Кен наистина се възхищаваше от Ив Дънкан. Винаги бе харесвал силните жени, които не се предава лесно. А сега, като помогнеше да се разправят с Логан, може би щеше да й направи услуга, защото той възнамеряваше да насочи характерната си безскрупулност към нея и тя можеше да бъде стъпкана.