Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 185

Уакс изрови други страници. По доста от тях бяха издраскани дума или фраза, макар че повечето просто бяха омазани в кръв. Нещо във всичко това притесняваше Уакс. Нещо, което караше окото му да потрепва.

Бях там, пишеше на една от страниците. Никой, казваше се на друга. Беше, съобщаваше трета. Започна да ги подрежда една до друга. ТенСуун, за когото почти бе забравил, подуши въздуха от мястото си при входа.

Уакс хвърли поглед назад:

— Видя ли ги?

— Да — отговори ТенСуун.

— Какво означават според теб?

— Аз… не останах дълго — каза кандрата, след което отмести поглед. — Не прекарвам много в тази стая, човеко. Не я харесвам.

Тази стая… Уакс почувства хлад. Тук ли бяха хванали в капан ТенСуун, заключен, без кости, в очакване да го екзекутират?

Поквара. Беше коленичил на мястото, определило съдбата на света.

Той се протегна и взе още страници. Изглежда, Кървящата бе накъсала всички томове на Словата на Основателите — пълната версия. А и на старо издание, ако се съдеше по факта, че е писана на ръка, вместо отпечатана.

— Наистина си я познавал, нали? — попита Уакс. — Издигащия се воин?

— Познавах я — произнесе меко ТенСуун. — Към края прекарах повече от час без клиновете си, така че спомените ми отслабнаха. Но повечето от изгубеното беше от времето точно преди падението ми. Повечето ми спомени за нея са неопетнени.

Уакс се поколеба, стиснал листовете в ръцете си:

— Каква беше тя? Имам предвид, като личност?

— Беше силна и ранима, едновременно — прошепна ТенСуун. Беше моят последен и най-велик господар. Имаше умението да излива всичко от себе си в своите дела. Когато се бореше, беше острието. Когато обичаше… беше целувката. В това отношение бе далеч по-истински… човек, от всеки, когото съм познавал.

Уакс откри, че кима, докато подреждаше страниците около себе си — на купчини, според това дали по тях има драсканици, или не.

Онези с отпечатъци от пръсти трупаше на отделна купчина. Може би щяха да са от полза. По-вероятно нямаше. Все пак Кървящата можеше да се променя.

Накрая ТенСуун приближи до него.

— Изглеждат така — каза той, като огледа страниците, — сякаш биха означавали нещо, като ги подредиш заедно.

— Да — каза неудовлетворено Уакс.

— Какво има?

— Прекалено много е — отговори Уакс, като махна с ръка към всичко. — Твърде объркано, твърде сензационно. Защо й е да изпише всички тези страници, а после да ги изтръгне и остави тук?

— Защото е луда.

— Не — каза Уакс. — Не е от този вид лудост. Работила е твърде преднамерено, фокусирано. Мотивите и може да са налудничави, но методът е премерен — Как можеше да го обясни? Този случай караше инстинктите му да се изправят един срещу друг. Опита отново: — Когато някой остави нещо подобно, това означава едно от две неща. Немарливост или престараване. Не е немарлива, но и не смятам, че опитва да се прави на сладка, да размахва пред нас улики и да играе игрички. Когато разговарях с нея…

— Говорил си с Паалм? — попита настоятелно ТенСуун с наострени уши. — Кога?

— По-рано тази вечер — отвърна Уакс. — Усетих някакво съжаление в нея. Твърди, че не си играе, но това изглежда като игра. Хиляда разхвърляни страници, оставени така, че да бъдат събрани и да се превърнат в улика? — той поклати глава. — Не го вярвам. Лудост или не, трябва да е знаела, че в крайна сметка някоя кандра ще ги открие.