Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 251

Трябваше пак да види Храма. Реши да отиде там, преди да се върне в хана. Зачуди се дали Артибасос ще е там; подозираше, че ще е. Императорът беше казал, че той на практика живеел в храма. Криспин си помисли, че скоро и с него може да стане така. Искаше му се да поговори с архитекта за полагането на основата за мозайките. Трябваше да намери и сарантийските стъкларници, а след това и да се заеме с преценката — и може би подмяната — на занаятчиите и чираците, които беше подбрал Сироес, Трябваше да изучи и протоколите на гилдията и да се съобрази с тях. И трябваше да започне скицирането. Нямаше смисъл в главата му да се въртят идеи, ако никой друг не можеше да ги види. Щяха да са нужни одобрения. Вече бе решил да пропусне в рисунките си някои неща. Не беше нужно всички да знаят всичките му идеи.

Много работа предстоеше. Все пак не беше дошъл тук току-така. Сви пръсти. Ръката му беше подпухнала, но това щеше да се оправи. Благодари на Джад за инстинкта, който го беше накарал да използва лявата си ръка. Дясната беше животът на всеки майстор.

На излизане спря при мраморния тезгях в преддверието. По чист импулс попита слугата за един адрес, който му бяха дали преди много време. Оказа се, че е наблизо. Неизвестно защо, но си бе мислил, че ще е точно така. Беше добър квартал.

Реши да се отбие. Гостуване по задължение. По-добре да приключи с него, каза си, преди да го е погълнала работата, както ставаше винаги. Потърка гладката си брадичка и излезе от баните в късния слънчев следобед.

Двамата войници уверено и навъсено крачеха зад него. Гай Крисп пое в указаната му на парче пергамент в една селска къща недалече от Варена посока. Излезе на един красив площад и продължи по широка улица с хубави каменни къщи от двете страни, изкачи се по стъпалата на един покрит портик и почука на вратата.

Не беше решил какво трябва — или може — да каже. Можеше да изпадне в неловко положение. Докато чакаше някой слуга да отвори, се огледа. Върху мраморен постамент до вратата стоеше бюст на Блажената мъченица Еладия, покровителка на девиците. Предвид онова, което му бе казано в селската къща, подозираше, че поставянето му тук е ирония. Улицата беше тиха; той и двамата му охранители бяха единствените хора на нея освен момчето, което тимареше една кротка кобила. Къщите изглеждаха добре поддържани и заможни. По предните стени и портиците имаше светилници и факли, още незапалени, но обещаващи безопасност и светлина след свечеряване.

Възможно беше човек да си представи, докато стои сред тези гладки фасади, един безкрайно по-спокоен живот в Сарантион от ужасното интригантство, на което се беше натъкнал дотук. Криспин неволно взе да си представя фрески с нежни цветове в уютни стаи, слонова кост, алабастър, вити дървени столчета, скринове и скамейки, хубаво вино, свещи на сребърни свещници, навярно някой ценен ръкопис от древните за четене край огъня зиме или в покоя на двора сред летните цветя и бръмченето на пчелите. Удобствата на цивилизован живот в града, който бе центърът на света зад своите тройни стени и пазен от морето. Черните лесове на Саврадия изглеждаха безкрайно далече.