Читать «Бог на императори» онлайн - страница 5

Двете жени на Рустем бяха на мнение, че е неподходящо за малко дете да слуша изрични подробности за кървави рани и телесни течности, но за лекаря интересът на момчето беше забавен и се беше споразумял с жените си да позволяват на Шаски да се задържа зад прага, стига да е научил своите си уроци и да е изпълнил задълженията си. Учениците му като че ли също се радваха на невидимото му присъствие и веднъж-дваж го бяха подканяли да отговори на въпросите на баща си.

Имаше нещо мило и затрогващо дори за един предпазлив, сдържан човек в това как седемгодишен хлапак изрича важно, според предписанията: „С това страдание ще се боря“, след което описва предлаганото лечение на болезнено отекъл пръст на крак или кашлица с кръв и откъртено телесно вещество в нея. Интересното беше, помисли си Рустем, докато гладеше разсеяно подрязаната си остра брада, че отговорите на Шаски често пъти се оказваха съвсем точни. Веднъж дори накара момчето да отговори на въпрос, затруднил един ученик, хванат неподготвен след нощно пиене, макар че по-късно същата вечер съжали за това. Редно беше младежите да посещават кръчмите от време на време. Това ги учеше на живота и удоволствията на простолюдието, предпазваше ги да не се състарят преждевременно. Един лекар трябваше да е наясно с хорските нрави и слабости и да не бъде суров в присъдата си над обичайната глупост. Присъдата бе за Перун и Анахита.

Допирът на ръката му до брадата му напомни нещо, което си бе помислил през нощта: време беше да я боядиса отново. Чудеше се дали все пак е нужно да прошарва светлокафявото със сиво. Когато преди четири години се беше завърнал от Испахан и островите Ажбар, за да се задържи в родното си село и да открие лекарска практика и училище, беше сметнал за благоразумно да си придаде известна благонадеждност, като се направи на по-стар. В Изтока испаханските лекари-жреци имаха обичая да се подпират на тояжки, без да се нуждаят от тях, преднамерено да дебелеят, да отронват думите си в бавен, отмерен ритъм и с очи, съсредоточени в някакъв вътрешен образ, всичко това — за да си придадат желания образ на достойнство и авторитет.

Имаше нещо наистина самонадеяно в това един двадесет и седем годишен мъж да се изтъква като учител по медицина на възраст, в която мнозина едва-що започваха учението си. Всъщност двама от учениците му в тази първа година бяха по-възрастни от него. Чудеше се дали са го разбрали.

Но в един момент не започваше ли лекарската ти практика и преподаването ти да говорят сами за себе си? Тук в Керакек, на ръба на южните пустини, Рустем беше уважаван и дори почитан от селяните и често го викаха и в крепостта да се справи с наранявания и страдания сред войниците, с което си печелеше гнева и неприязънта на цял низ военни лечители. Учениците, които му пишеха и идваха толкова отдалече, за да слушат поученията му — някои дори бяха от сарантийските поклонници на Джад и преминаваха границата откъм Амория, — едва ли щяха да се обърнат и да си отидат, като открият, че Рустем от Керакек не е никакъв стар мъдрец, а млад съпруг и баща, който просто притежава дарба за медицина и е чел и пътувал по света повече от мнозина други.