Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 173

— Родителите ми не са на Земята — каза Хелър.

— Моите съболезнования. Чуй ме добре, за да работиш с нашата фирма, трябва да имаш попечител над двайсет и една години. А сега, довиждане, ако обичаш.

— Всички ли фирми имат такива ограничения?

— Драги младежо, всички фирми ще ти затръшнат вратата под носа доста по-силно, отколкото аз. А сега, довиждане, млади господине. Довиждане, довиждане, довиждане!

Той посегна за шапката си и излезе за обяд.

Хелър излезе на улицата. От сградите излизаха на тълпи служители за обедната почивка. До обяд Уолстрийт заприличва на разбунено море.

Хелър замислено си купи хотдог от една закусвалня и изпи на тротоара една оранжада. Направи му впечатление колко мръсни са сградите. Явно това много го заинтригува. Скъса няколко странички от бележник, написа на едната адреса и го отри в стената на сградата. Естествено, листът почерня. Тръгна по улицата сред морето хора и взе подобна проба от друга сграда. После се върна в станцията на метрото, протегна ръка към ръба на платформата и направи същото. След това прибра внимателно сгънатите и надписани по адреси листчета.

Разгледа картата на метрото, очевидно му стана ясно, че от Уолстрийт не може да се стигне директно на „Чембърс“, хвана влак до „Гранд Сентръл“, слезе на „Таймз Скуеър“ и се прехвърли на Номер 1. Понесе се на север.

Слезе на 116-та Улица и след малко вече вървеше по „Колидж Уолк“ сред тълпи студенти с всякакъв цвят на кожата, които вървяха в неговата посока или се връщаха оттам. Някои просто се мотаеха. Изглеждаха съвсем обикновени и ежедневни.

Един младеж се приближи до Хелър и го попита:

— Какво да взема този семестър?

— Мляко — каза Хелър. — Много го препоръчват.

Като човек, който знае къде отива всред много хора, които не знаеха къде отиват, Хелър се качи по някакви стълби и се озова в залата, където записваха нови студенти на дълги опашки. Регистраторите седяха на временно поставени бюра, затрупани с хартия. Хелър погледна часовника си. Огледа дългите опашки.

Един младеж, очевидно студент, който помага в администрацията, влезе с огромен куп компютърни разпечатки на списъци на различните групи. Хелър се приближи до него и с авторитетен флотски глас каза:

— Къде носиш това?

— На мис Симънс — плахо каза младежът и кимна към едно от временно поставените бюра.

— Не трябва да закъсняваш — каза Хелър. Аз ще ги занеса. Ти се върни за другите.

— Да, сър — каза младежът и тръгна обратно.

Хелър стоя встрани, докато момичето, на което мис Симънс приемаше документите, не започна да си събира нещата. Хелър се приближи, остави купчината компютърни разпечатки на бюрото и седна на стола, пререждайки невнимателната опашка. Извади си документите и ги подаде на мис Симънс.

Тя не вдигна поглед. Беше сурова на вид млада жена, кестенявата ѝ коса бе здраво, опъната в кок. Имаше очила с голям диоптър. Погледна оставените на бюрото документи.