Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 172

Глава седма

Понеже очаквах Хелър да направи това, което Вантаджо му каза, аз естествено не го следях внимателно. Той влезе в метрото и разгърна указателя в една телефонна кабина. Помислих, че ще се обажда в колежа.

Качи се в един влак и потегли. Изглежда хората му бяха интересни. Беше горещ Нюйоркски ден, а в такива дни в метрото направо не се живее. Хората бяха потни и мокри.

Аз не бях по-нащрек от тях. Изведнъж забелязах надпис:

23-та Станция

След това друг, на който пишеше:

14-та, „Сейнт Юниън Скуеър“

Ха, та той се е качил на друга линия! Отиваше в центъра на града, точно в обратна посока на университета. И се бе качил на друг номер. Намираше се в подлеза на Лексингтън Авеню.

Бързо върнах записа на втория екран. Беше се прехвърлил не на Таймз Скуеър, а преди това, на Гранд Сентръл. Превъртях още по-назад. Стигнах до момента с телефонния указател. Беше го разгърнал на раздел „Брокери на акции и ценни книжа“. Пръстът му се спря на „Съдружници Ниския, Високия и Дебелия“, Уолстрийт 81а.

Значи баламосваше!

Охо, може би всичко това с Вантаджо не е било напразно. Може би ще успея да събера информация и да покажа на Вантаджо, че Хелър не му се подчинява и после той да ме пусне в стаята му. Пред очите ми изникна чудно видение — усмихнатият Вантаджо ми махва с ръка и казва: „Да, офицер Грис, прави каквото искаш. Претърси му апартамента. Дори мога да пратя хора да ти помогнат да намериш кодовата хартия! Така му се полага на това непослушно хлапе. Нали, офицер Грис?“ Красив блян!

Но да се върнем към действителността.

С червена бейзболна шапка, с равномерно потракващи бейзболни шпайкове, Хелър намери Уолстрийт 81а и като смени няколко асансьора, след малко се озова пред гишето на „Съдружници Ниския, Високия и Дебелия“. Имаше големи черни дъски с цените за момента. Върху тях имаше много налепени листчета.

Момиче, дъвчещо дъвка, каза:

— Да?

— Искам да се консултирам с някого относно закупуването на акции — каза Хелър.

— Нова сметка? Господин Арбитраж, трето гише.

Господин Арбитраж бе безупречно облечен и сресан. Не помръдна зад гишето. Огледа Хелър отгоре до долу така, сякаш някой бе хвърлил вмирисана риба в стаичката.

Искам да се консултирам с някого относно закупуването на акции — каза Хелър.

— Документите, моля — каза господин Арбитраж по навик.

Без никой да го покани, Хелър седна срещу него. Извади шофьорската си книжка и картата за социална осигуровка.

Господин Арбитраж ги погледна, след това погледна Хелър.

— Предполагам, няма нужда да Ви питам дали имате гаранции за кредит?

— Какво е това? — попита Хелър.

— Драги младежо, ако това е някакво домашно задание от училище, нямам време да се занимавам с обучение на подрастващи. За това си плащаме данъците. Излиза се от същата врата.

— Почакайте — каза Хелър. — Имам пари.

— Драги младежо, ако обичаш, не се будалкай с мен. Времето ми е ценно и имам обяд с управителя на „Джей Пи Морган“. Излиза се…

— Но защо? — попита Хелър. — Защо не мога да си купя акции?

Господин Арбитраж шумно въздъхна.

— Драги младежо, за да се занимаваш с акции, трябва да имаш отворена сметка. А за това трябва да си пълнолетен. Над двайсет и една години. За да отвориш сметка, трябва да имаш гаранции за кредит. Ти очевидно нямаш. Бих те посъветвал следващият път като дойдеш, да доведеш и родителите си. Довиждане.